Энн Райс - Вещиците - Лашър

— Защо? — извиках аз. — Защо да не спечеля?!

— Това са само лъжи — намеси се баща ми. — Най-старите лъжи в тази част на света. Свети Ашлар победи. Свети Ашлар беше талтош, но построи тази катедрала в името на Господ! Там, където неговата съпруга, езическата кралица, бе изгорена заради старата вяра, изби свещен извор, в който той кръсти всички в тази долина. Свети Ашлар унищожи другите талтоши! Той ги унищожи до крак, за да могат хората да властват над тази земя в името на Господ. Цялата християнска църква е изградена върху един талтош! Щом това е вещерство, значи и Христовата църква е вещерство. Те са едно и също нещо.

— Да, той ги е унищожил — извика Емалет. — В името на нов бог на мястото на стария! Той е повел гонение срещу своите, за да се спаси от тях. Той се е водил от страх, омраза и отвращение. Избил е своя род, за да спаси себе си! Пожертвал е дори жена си. Ето какъв е вашият велик светец. Чудовище, което е заблудило всички, за да може да стане водач, да се покрие със слава и да не умре заедно с другите от вида си.

— За бога, дете — каза баща ми. — Та това е нашето единствено чудо. То се случва веднъж на стотици години.

Сестра ми се обърна, за да се вгледа в мен, но той я издърпа назад.

И двамата ме гледаха, гледах ги и аз — те бяха хора и много си приличаха.

— Чакайте — рекох така тихо, че може би прозвуча като приглушен вой. — Аз знам друго — всички сме родени равни пред Бога. Самата дума „талтош“ не значи нищо. Аз съм от плът и кръв. Аз съм кръстен. Аз съм ръкоположен. Аз имам душа. Физическата уродливост не може да затвори небесата за мен. Важни са само делата! Съдбата ни не е предрешена, както смятат лутеранците и калвинистите.

— Никой тук не оспорва това, братко — каза Емалет.

— Тогава нека поведа хората. Нека чрез добри дела докажа, че наистина нося Бог в душата си. Аз не съм зъл, защото няма да сторя зло. Ако съм роден както казваш, а знам, че е така, може би това е имало някакво предназначение — вероятно целта е била да се съкруши мощта на ужасната ми майка, да сваля от трона сестра си и да възкача на него Мария Стюарт.

— Ти си роден знаещ. Ти си роден, за да се превърнеш в жертва на онези, които те държат като затворник. Такива са всички талтоши. „Намерете талтош, направете талтош“ — изкрещя тя саркастично. — „Нека се роди, за да изгори в пламъците в угода на боговете! За да пада дъжд и житото да расте!“

— Това са стари приказки и те вече нямат значение — каза баща ми. — Господ Исус Христос е нашият Зелен Джак, а талтошът няма да бъде принесен в жертва, защото е светец. Светата Майка е нашата Холда 12 12 Божество от германския фолклор, богиня на предачеството, майчинството и на домашните животни. Асоциира се със зимата, вещиците и Дивия лов. — Бел.прев. . Пияниците от селото надяват животински кожи и рога, но само за да изобразят яслите на Рождество, а не заради старите обичаи. Ние сме примирили старото с Истинния Бог. Ние сме в мир с цялата природа, защото превърнахме един талтош в свети Ашлар! Тук сме в безопасност и просперираме от хиляди години. Помисли за това, дъще, хиляди години! Малките хора се страхуват от нас и няма да посмеят да ни безпокоят. Ние им оставяме мляко през нощта, а те не смеят да пипнат нищо друго.

— Но с това се свършва — каза тя. — Отивай си, Ашлар, или ще дадеш на протестантите точно каквото искат. Те ще разпознаят миризмата ти. Върви, докато е време, върни се в Италия, където никой не знае какъв си.

— Аз имам душа, сестро. Повярвай ми. Аз мога да обединя хората и да спася всички.

Тя поклати глава и се обърна.

— А ти можеш ли? — изкрещя й баща ми. — Можеш ли да постигнеш това с твоите заклинания, зли книги и отвратителни песнопения? Нашият свят загива, а ти какво ще сториш? Ашлар, чуй ме, ние сме само една малка долина — частица от тази страна — но сме издържали и ще издържим. Все пак целият свят се състои от такива малки селца, от групи хора, които се молят, работят и живеят заедно. Спаси ни, синко, моля те. Призови Бог да ти помогне. Няма значение какъв си ти, какви са майка ти и баща ти.

— Никой, протестант или католик, не може да докаже нищо против мен — рекох. — Сестро, ти ще им кажеш ли каквото знаеш?

— Те ще разберат.

Излязох от залата. Вече бях свещеник, не кротък францисканец, а мисионер. Знаех какво да сторя. Минах през двора, после по моста и надолу по заснежената пътека към църквата. Отнякъде до мен дойдоха хора с факли. Първо ме погледнаха с подозрение, но после се развълнуваха и започнаха да шепнат името ми: „Ашлар!“. Аз им кимнах и разтворих ръце.