Мэрион Брэдли - Повелителката на Авалон

— Ако приема — поде тя бавно, — ти трябва да ми обещаеш, че двамата заедно ще подготвим пътя на Защитника — на Свещения крал, който ще прогони завинаги саксонците и завинаги ще управлява тази земя от своя престол на Авалон! — Сега й се стори, че това винаги е била житейската й мисия — преди, когато бе редом с Вортимер, и много преди това, когато бе живяла като Велика жрица на Авалон — в дълбоката древност, когато духът на Защитника на Британия се бе вселявал в други мъже. — На тази цел обричам живота си, и се кълна, че ще сторя всичко, за да я постигна…

Мерлин кимна. Очите му се помрачиха от безбрежна скръб, но тя бързо отстъпи място на ликуващ блясък.

— Кралят ще дойде — отекна неговият глас в отговор на клетвата й — и ще управлява навеки в Авалон…

Вивиан въздъхна дълбоко и пристъпи към него.

За миг той остана прав, загледан с усмивка в очите й; сетне коленичи и устните му докоснаха босите й нозе.

— Благословени да бъдат нозете, които те доведоха тук — и нека коренът ти остане завинаги в тази свещена земя!

Дланите му притисната здраво нозете й към земята и Вивиан почувства как душата й се вкоренява в Тор. Задиша по-свободно, долавяйки потока на силата, който извираше през тялото й, та то се полюляваше на вятъра като житен клас.

— Благословена да бъде утробата ти — Светия съсъд, източник на Живота — гласът му потръпна — от който се раждаме отново и отново…

Целувката му беляза с пламък утробата й. Спомни си Граала и го видя пълен с кръв — чиста и ярка като тази, с която бе изтекъл животът на майка й — и съзна, че тя самата е Граалът, и че от нея се ражда животът — в страдание и ликуване.

Сега Мерлин докосна гърдите й, твърди и болезнени от напиращото в тях мляко.

— Благословена да е гръдта, която кърми децата ти…

Гърдите й запулсираха от болка. Сега бяха пълни с мляко за дете, което не бе излязло от нейната утроба — и Вивиан разбра, че дори да роди други деца, й е съдено в известен смисъл да откърми с духа си тези, които са й деца не по кръв, а по дух.

Мерлин взе ръцете й и целуна дланите й една по една.

— Благословени да са ръцете, които ще изпълняват волята на Богинята…

Вивиан си припомни как се отпуснаха ръцете на умиращия Вортимер в нейните. Тя бе Богинята за него — но искаше да дарява живот, не смърт. Закопня да докосне копринените къдрици на Игрейн и меката бебешка кожа на Моргоуз. Но сви юмруци и усети в пръстите си сила; и съзна, че те ще даряват това, което повели Богинята — и живот, и смърт.

— Благословени устните, чрез които Повелята на Авалон ще стигне до човеците… — той докосна много нежно устните й. Това не бе целувка на мъж, но я изпълни с пламък. Тя се олюля, но не падна.

— Посвещавам те за Велика жрица и Повелителка на Авалон. От твоята воля зависи властта на земните крале.

Той взе лицето й в длани и целуна леко синия полумесец на челото й.

Светлината избухна в нея и душата й се разтвори; двамата летяха редом по безкрайната спирала на живота. Тя бе Вивиан, но беше и Ана; беше Кайлеан и призоваваше за първи път мъглите, скрили Авалон от човешки взор; беше Диерна и погребваше Каразий на Свещения хълм; беше всяка Велика жрица, стояла някога на Тор. Спомените им се рояха в съзнанието й — и от днес нататък тя никога вече нямаше да бъде сама.

Съзнанието й се върна към настоящето. Чувстваше тялото си, можеше да движи краката си. Но продължаваше да вижда мъжа пред себе си с очите на жрица; камъните на храма все още бяха окъпани в светлина; светлина се излъчваше и от всяка тревица в нозете им. Вивиан знаеше, че не само Талиезин не е вече същият, но и тя самата се е променила завинаги.

Слънцето се бе издигнало високо на изток. Вивиан виждаше ясно цялото езеро, островите по него, и още по-близо, в подножието на Тор, насъбралите се хора, изпълнени с почуда, загледани във върха. Талиезин й подаде ръка и тя положи своята в неговата.

Сетне Мерлин Британски и Повелителката на Авалон заслизаха рамо до рамо по хълма, за да посрещнат новия ден.

Една жена-дете с моето лице властва сега над Авалон. Само преди миг на нейното място бе все още майка й — а след още миг ще бъде може би друга; може би дъщерята на Игрейн, която толкова ми напомня на моята дъщеря, Сианна. Много Велики жрици дойдоха и си отидоха на свой ред, откак Повелителката Кайлеан напусна този свят и дъщеря ми бе посветена за Повелителка на нейно място. Някои от тях наследиха тази титла с правото на кръвта, други се възцариха благодарение на древния дух на повелителките, който се прераждаше в тях.