Брендон Сандерсон - Отсенки от себе си

Проправи си път към централната маса, на която бе поставена главната атракция на вечерта — картина на легнала жена, която самият Уинстинг бе нарисувал. Ставаше все по-добър.

Картината нямаше никаква стойност, но мъжете и жената в залата все пак щяха да му предложат огромни суми за нея.

Първият, който го заговори, беше Даузър — мъжът, от когото зависеше почти цялата търговия с контрабанда в Петия октант. Бомбето, което бе отказал да остави в гардеробната като останалите, хвърляше сянка върху наболата по бузите му тридневна брада. Красивата дама, която бе хванал под ръка, и елегантният костюм бяха безсилни да придадат изискано излъчване на мъж като Даузър. Уинстинг сбърчи нос. Почти всички в стаята бяха мерзки отрепки, но останалите поне имаха благоприличието да не изглеждат като такива.

— Грозна е като смъртта — отбеляза Даузър, докато разглеждаше картината. — Не мога да повярвам, че си обявил „търг“ точно за това нещо. Доста смел номер, не смяташ ли?

— А бихте ли предпочели да бъда напълно откровен, господин Даузър? — попита Уинстинг. — Бихте ли желали да разтръбя истината на всеослушание — „Платете ми, а аз ще гласувам във ваша полза в Сената идната година“?

Даузър се огледа наоколо, сякаш очакваше констаблите да нахлуят в залата всеки момент.

Уинстинг се усмихна и добави:

— Забележете сивите оттенъци на бузите ѝ. Загатват за пепелявия живот в Предкатацендричната ера, нали разбирате? Най-умелата ми творба досега. Ще предложите ли цена? За да дадем начало на търга?

Даузър не отговори. Но в крайна сметка щеше да направи оферта. Всеки от присъстващите тук бе прекарал седмици в упорито имитиране на незаинтересованост, преди да се съгласи да дойде. Половината бяха престъпни босове като Даузър. А останалите бяха същите като Уинстинг — знатни лордове и дами от видни фамилии, макар че и те бяха също толкова покварени, колкото мафиотите.

— Не ви ли е страх, Уинстинг? — попита дамата на Даузър.

Уинстинг се намръщи. Не му беше позната — слаба, с къса златиста коса, големи очи и кротко изражение, и необичайно висока.

— Да ме е страх ли, скъпа моя? — попита Уинстинг. — От хората в тази зала?

— Не — отговори тя. — Че брат ви ще разбере… с какво се занимавате.

— Уверявам ви, че Реплър отлично знае какъв съм.

— Родният брат на губернатора… — продължи жената. — Да търси подкупи.

— Ако това наистина ви изненадва, драга, значи сте живели живот, откъснат от действителността. На този пазар вече са се продали далеч по-едри риби от мен. Когато пристигне следващият улов, вероятно ще разберете.

Това изказване привлече вниманието на Даузър. Уинстинг се усмихна, като видя как нещо прещрака зад маската на мъжа. „Да“, помисли си той, „не си чул грешно — току-що намекнах, че дори брат ми би могъл да бъде склонен да приеме подкуп от теб“. Може би това щеше да накара мафиота да наддаде по-висока сума.

Уинстинг се насочи към един прислужник с поднос, от който си взе малко скариди и солен пай.

— Дамата на Даузър е шпионин — обърна се той тихо към Флог, който го следваше неотклонно. — Вероятно работи за констаблите.

Флог го погледна стреснато.

— Господарю! Проверихме самоличността на всеки от присъстващите многократно.

— Е, явно сте пропуснали един от тях — прошепна Уинстинг. — Бих заложил цялото си състояние на това. Проследете я след срещата. И ако се отдели от Даузър под какъвто и да било предлог, се погрижете да ѝ се случи злополука.

— Да, господарю.

— И, Флог — добави Уинстинг, — не прави усилия да се прикриваш. Не желая да се опитваш да откриеш място, където мъглите няма да те видят. Разбра ли?

— Да, господарю.

— Отлично — усмихна се широко Уинстинг и отиде да се присъедини към компанията на лорд Хюз Ентроун, братовчед и най-близък довереник на главата на Къща Ентроун.

След като прекара около час в разговори с един или друг от гостите, започна да получава оферти. Някои от присъстващите все още се колебаеха. Биха предпочели да се срещнат с него на четири очи, да направят офертата си скришом от всички и да потънат отново в непроницаемите дебри на огромния Елъндел. Както престъпните босове, така и благородниците предпочитаха да говорят със заобикалки, вместо да обсъждат нещата направо. Но все пак отправяха оферти — и то добри. Когато приключи с първата си обиколка из залата, на Уинстинг му се наложи да потисне с усилие въодушевлението, което го бе обзело. Вече нямаше да има нужда да ограничава разходите си. Ако брат му можеше да…