Терри Гудкайнд: Първият изповедник. Легендата за Магда Сеарус

Лотаин се обърна, вече при вратата, и се усмихна.

— Разбира се, че не. Просто ми се струва странно, че мъжете, които Баракус изпрати в Храма на ветровете, се провалиха, а след това той сам се отправи на такава мисия, при положение, че войната набира мощ и тук имаме отчайваща нужда от него. В крайна сметка съществуването ни е застрашено от приближаващите вражески войски. Изборът му на приоритети изглежда странен, не мислиш ли?

И което е още по-интересно, когато се върна, побърза да се самоубие, преди някой да е успял да го попита дали е проникнал в Храма и дали е сполучил да поправи стореното.

Той вдигна пръст.

— О, чакай малко. Сега се сетих. Луната е все още червена, значи явно не е успял, иначе тя би се оправила още докато той беше там. — Лотаин пак смръщи чело. — Или, най-малкото, дори да е влязъл, не е успял да поправи щетите. В крайна сметка, ако го беше направил, луната нямаше да е още червена. И сега, докато червената луна бавно избледнява, очевидно дори Храмът е изгубил надежда.

Продължаваше с опитите да изкопчи нещо. Магда си замълча.

Противната му усмивка се върна.

— Вярвам разбираш какво имам предвид. Измяната е оскърбление, което може да опозори дори мъртвите. И, разбира се, съучастничеството на човек, който върши измяна, само по себе си също е измяна и би могло да струва нечия прекрасна глава.

Преди да излезе, той се обърна пак.

— Още нещо, вдовице Сеарус. Ако реша да възбудя официално разследване, ще се наложи да бъдеш на разположение за разпит.

Магда потрепери от яд, докато се взираше в усмивката на мъжа. Не го удостои с отговор и онзи най-накрая си тръгна.

СЛЕД КАТО ВИДЯ, ЧЕ ВРАТАТА се затвори, съветник Садлър се обърна към Магда:

— Извинете, лейди Сеарус.

— Няма нужда да се извинявате. — Магда повдигна вежди. — Освен ако не подкрепяте обвиненията на Лотаин срещу съпруга ми.

Изражението на Садлър омекна.

— Баракус беше добър човек. Липсва на всички ни. Страхувам се, че горчивата мъка може да е помрачила добрата преценка на Лотаин.

Магда изгледа останалите петима. Хамбрук и Клей кимнаха в знак на съгласие. Старейшина Кадел не показа чувствата си. Втренчените погледи на последните двама — Уестън и Гаймър — се отместиха.

— На мен не ми прилича на човек, обзет от скръб — отвърна тя.

Прегърбеният старейшина Кадел нежно я докосна по рамото.

— Във въздуха се носи смъртна тревога, Магда. — Отмести ръка от рамото й и махна покрай нея и останалите съветници към прозореца с кепенците, обърнат към Ейдиндрил. — Всички сме на ръба на унищожението. Хората се страхуват, и с право.

Съветник Садлър въздъхна разтревожено.

— Освен това има и какви ли не спекулации около това какво се е случило с Първия магьосник Баракус. Самите ние не успяваме да намерим обяснение, а само си представи слуховете и клюките, които се разпространяват в Кулата, да не говорим за града. Всички очакваха Първия магьосник Баракус винаги да застава зад хората си, да ги защитава, да ги пази. Мнозина се чувстват изоставени. Не разбират защо той постъпи така. Обвинител Лотаин просто изразява тревогата и подозренията, дава гласност на слуховете.

Магда вирна брадичка.

— Значи според вас е редно обвинител Лотаин да огласява клюки? А редно ли е подобни приказки от анонимни източници, които не са наясно с истинските причини, довели до тези събития, да бъдат основание за изфабрикувани обвинения от самия главен обвинител и до бързо обезглавяване с цел да се потушат клюките и да се успокои недоволството? Това ли е вашата позиция?

Съветник Садлър се усмихна някак замислено на тази нейна формулировка.

— Съвсем не, лейди Сеарус. Просто казвам, че времената са напрегнати и цялото напрежение по някакъв начин се отразява и на обвинител Лотаин.

Магда не промени тона, нито се засрами от погледа му.

— Откога позволяваме да бъдем управлявани от страхове и опасения? Мислех, че сме по-устойчиви. Според мен един главен обвинител повече от всеки друг човек би трябвало да следва неотклонно своя дълг да разкрива истината.

— И може би точно това е целта му — каза кротко старейшина Кадел в опит да смекчи острата си забележка, като в същото време сложи край на спора и критиките. — Главният обвинител е в правото си и негово задължение е да задава въпроси. Така ние разбираме къде е истината. Освен това в момента той не присъства и не може да обясни защо зададе точно тези въпроси, така че не е редно да спекулираме и да измисляме на свой ред обвинения в негово отсъствие.