Дэвид Геммел - Гибелта на царете

Войниците започнаха да се събират наоколо, застанали в тишина, за да чакат кръвта да рукне. Докато двама държаха момичето, Атеос извади дълъг извит нож и започна да припява името на Посейдон. Армията поде напева и хиляди мъже извисиха гласове като тътен на гръмотевици.

Атеос се обърна към олтара с вдигнат нож.

И тогава последва нещо толкова неочаквано и абсурдно, че наоколо избухна смях. Едно глинено гърне прелетя над тълпата, отскочи от главата на един войник и се разби в жреца, обливайки го с някаква зловонна течност. Замръзнал от шок, Атеос остана неподвижен с все така вдигнат нож. После погледна надолу към мокрите си дрехи.

Агамемнон побесня. Бързо огледа тълпата, търсейки извършителя, решен да го одере жив. После второ гърне се разби сред зрителите. Вниманието на царя бе привлечено от движение във въздуха и той видя няколко тъмни предмета, падащи от небесата. Те идваха откъм мъглата, отвъд изтеглените на брега кораби. Един от предметите уцели готварския огън. Резултатът бе ужасяващ.

Глинената топка се взриви, разпръсквайки пламъци сред войниците, които озариха дрехите и кожата на мъжете. Войниците се паникьосаха и започнаха да бягат към високите хълмове. Един, чиято туника гореше, се блъсна в Атеос. Последва силно свистене и робата на жреца се възпламени в синьо и жълто.

Атеос изпусна ножа си и заудря пламъците с ръце, но пръстите му също се запалиха. Той с писъци се затича към брега, търсейки убежището на студеното море. Огънят танцуваше по тялото и косата му.

Агамемнон видя как жрецът се препъна и падна. Робата му вече бе изпепелена, а кожата — почерняла. Пламъците все така го покриваха и поглъщаха плътта му.

Още един готварски огън наблизо се взриви. Агамемнон се затича нагоре, препъвайки се по назъбените скали. После се обърна, за да погледне към морето. Чак тогава, след като вятърът се надигна и разпръсна мъглата, царят видя колосалния кораб в залива с два реда гребла и огромно бяло платно, върху което имаше черен кон, изправен на задните си крака. Владетелят на Микена се изпълни с безпомощна ярост. Въпреки че никога не бе виждал галерата, знаеше името й. Всички, които плаваха сред Великата зеленина, знаеха името на този кораб. Това бе „Ксантос”, предводителят на флотата на Хеликаон Подпалвача.

Долу на брега моряците се суетяха по палубите на корабите си и се опитваха да ги изтеглят във водата. Задачата не беше лесна, защото бяха твърде натясно. Една галера почти успя, но точно когато екипажът се качваше на борда й, два снаряда я уцелиха. Огнени стрели озариха небето, издигнаха се над „Ксантос”, а после се спуснаха към палубите, вече хлъзгави от нефтар . Галерата пламна. Моряци с подпалени дрехи заскачаха в морето.

Агамемнон гледаше с безпомощен гняв, докато още огнени кълба валяха сред флотата му, а свирепите огньове се разпростираха по сухите греди и в трюмовете. Източният вятър подсилваше пламъците и те заскачаха от кораб на кораб. Ужасени от огъня, микенците се спуснаха към хълмовете.

„Ксантос” бавно прекоси залива, а глинените топки с нефтар удряха кораб след кораб, следвани от свистящи във въздуха огнени стрели. Двадесетина микенски кораба и около четиридесет транспорта вече горяха, а пламъците се издигаха високо в небето.

Луната се появи иззад облаците и озари Кораба на смъртта. На носа се покатери войн в бронзова броня, който се загледа към опустошението, което бе причинил. После вдигна ръка. Редиците гребла се спуснаха във водата и „Ксантос” се завъртя към откритото море.

Една бяла фигурка притича край Агамемнон. Кльощавото момиче бе изпълзяло от олтара и тичаше към хълмовете.

Никой не се опита да я спре.

Хеликаон стоеше на кърмата на „Ксантос”, загледан назад към горящата флота. Не изпита удовлетворение, докато огньовете озаряваха нощното небе.

Свали шлема си и се наведе над парапета, отправил взор на изток. Там, около далечната крепост на Дарданос, също горяха огньове и „Ксантос” бавно се връщаше при тях.

Бризът по лицето му бе хладен и той стоеше сам. Никой не се приближаваше към него. Дори морякът на руля държеше погледа си вперен право на изток. Осемдесетте гребла на огромната галера се плъзгаха ритмично в тъмната вода и звукът бе като туптене на сърце.

Халисия бе мъртва. Царицата на Дардания бе мъртва. Жена му бе мъртва.

И сърцето му беше разбито.