Алексей Пехов - Танц със сенки

— Не се притеснявайте, милорд! — ханджията хитро се усмихна. — Треш Миралисса плати за целия хан за две години напред.

— Решихме да направим от „Учената сова“ това, което вие, хората, наричате щабквартира — поясни думите на Пито Еграсса. — Братовчедка ми плати на мастер Пито, за да не отсяда никой друг, а без други гости ние ще се чувстваме много по-комфортно.

— Мастер Пито — Мумр се облегна на огромния си биргризен, — бихме искали бирички.

— Разбира се! — засуети се кръчмарят. — Само желязото, добри господине, което забихте в пода, моля да извадите, че ще ми повредите цялото заведение.

— А към бирите и гореща баня — добави Чичо.

— И прасенце — допълни Медения.

— Всичко ще е готово буквално след пет минути! — ханджията се втурна да раздава заповеди към прислугата.

Отидох до една отдалечена маса, облегнах се блажено назад в стола и след кратко колебание извадих от пътната чанта плановете на дълбоките подземни лабиринти на Храд Спайн. Все още не бях ги разглеждал на спокойствие. Сега най-накрая имах малко време да се заема с изучаването на толкова трудно попадналите в ръцете ми документи.

След като Рогът на дъгата се провалил по време на безумния опит на Ордена да разруши Кронк-а-Мор, най-страховитото шаманство на огрите, което по някаква грешка на боговете било овладяно от Неназовимия, маговете скрили Рога в Храд Спайн. А всички планове, карти и подходи към мястото оставили в старата кула на Ордена, намираща се зад магическата стена, в Закритата територия на Авендум. Дори не искам да си спомням какво ми струваше малката нощна разходка из местата, където цареше злото и проклятието на древното шаманство на огрите. Оцелях в Забранената територия единствено по милостта на боговете. Минах по тясната пътечка между светлината и мрака и едва не останах за вечни времена в старата разрушена кула на Ордена заедно с документите. Заради старите карти се наложи да направя това, което никой преди мен не беше успявал да направи: Гарет-сянката премина през цялата Закрита територия. Не само, че вече имах причина да се гордея със себе си, но и значително увеличих шансовете си за успех при изпълнение на Поръчката. Да вляза без тези карти в Храд Спайн и без да знам точното разположение на коридори, зали и галерии беше все едно да си пъхна главата в устата на Х’сан’кор.

— Гарет, стига си гледал тези документи! Има време! Ще дойдеш ли с нас?

— Къде? — вдигнах поглед към Кли-кли.

— Да придружим Халас до бръснаря.

— Ние не го изпращаме в последния му път. За какъв мрак съм ви аз?

Кли-кли приближи към мен и като се огледа заговорнически, прошепна:

— Делер казва, че Халас панически се страхува! Ако не друго, ще трябва поне да го държим здраво.

— Тогава вземете Медения — отдръпнах се от шута аз. — Той е здрав, и пет гнома без проблем ще удържи. А на мен зъбите са ми прекалено скъпи, за да оставя Халас да размахва юмруци край тях.

— Медения сега няма да си мръдне задника от пейката — разочаровано каза гоблинът. — Арнх, Фенерджията и Мармота ще се разхождат из града, елфите и Алистан няма смисъл да ги питам — те също ще ходят някъде. Гръмогласния, Чичо и Медения сега ще се наливат с бира до пръсване. Кого да извикам, ако не теб?

— Змиорката — кимнах към мургавия гаракец.

— Той и така ще идва с нас.

— А, значи не е достатъчен?

След дългия път не горях от желание да ходя където и да е.

— Е, Гарет, стига си се дърпал! Делер много помоли!

Аз се озъбих на гоблина, но събрах документите от масата, увих ги в дрокр 5 5 Дрокр — елфийски плат, който не пропуска вода и миризми и не гори. и ги прибрах в чантата.

— Да тръгваме вече! — изсъска Халас, когато двамата с Кли-кли се приближихме към него.

— Накъде така, добри господа? — изненада се ханджията, когато забеляза, че се каним да излизаме. — Бирата ей сега идва!

— Не ни е до бира — тъжно въздъхна Делер и нахлупи шапката-бомбе на главата си. — Халас го боли зъб, трябва да отидем на бръснар.

— Ай, ай, ай — поклати глава ханджията, изцъка с език и със съжаление погледна полуживия от болката гном. — И защо на бръснар? Да вържем зъба със здрав конец, а конеца — към вратата. После отварям вратата и хоп, зъбът ще изскочи!

— Благодаря, няма нужда — бързо каза Делер и някак между другото прегради пътя на Халас към кръчмаря.

Гномът хвърли свиреп поглед към състрадателния мастер Пито. Съдържателят осъзна, че е бил на косъм от боя и уплашено се скри в кухнята.