Алексей Пехов - Танц със сенки

— А нашият шут за всичко става! — подсмихна се, подрънквайки с ризницата, Арнх.

На нашия крал благородниците от юга му бяха като рибена кост в гърлото. Да преглътнеш боли, а да изплюеш не бива — може да стане още по-лошо. Защото ако господа благородниците останат без надзор, току-виж се сдушили със западните провинции, и като нищо може да загубиш трона. Защото приключат ли със споровете и интригите, благородниците, и особено благородниците, обединени в съюз, няма да има какво друго да правят и ще започнат да търсят къде да насочат излишната си енергия.

По времето на бащата на сегашния крал вече е имало един неприятен случай, когато западните благородници решили да свалят династията. Не им харесало, видите ли, че кралят не иска да даде Спорните земи на Мирануех. За щастие, тогава бунтовниците не успели. Кралските гвардейци ги изненадали, като се появили в най-неочаквания за тях момент. Благородниците от юга не подкрепили бунта на западните си съседи. Глигани, Славеи и Обури били твърде заети един с друг, за да обръщат внимание на призивите да участват в заговора. На раненгци собствените им заговори били повече от достатъчно, така че защо да се забъркват с краля?

Докато благородниците се дърлят помежду си и не си спомнят, че в южен Валиостр има няколко рода, не по-малко древни от рода на краля, Сталкон няма от какво да се страхува.

Минахме през парка, обрасъл с дъбове-гиганти. Направо не ми се вярваше, че такива дървета могат да растат в чертите на града, а не в гората. В Авендум дори на територията на кралския дворец нямаше големи дървета, да не говорим за другите райони на града. С тези студове, които ни докарваше вятърът от Студено море и Безлюдните земи през зимата, всички дървета само за миг се превръщаха в дърва за огрев. След хората от Пристанищния град и Предградията 4 4 Пристанищния град и Предградията са райони, част от Авендум. оставаха само пънове.

Пътят започна да се изкачва по хълм и когато излязохме от парка, се озовахме в район, граничещ с Университета и школата на Ордена. Тук къщите бяха по-нови и по-красиви от онези, покрай които минахме по-рано. Но по улицата продължаваше да е гъмжило от хора. Определено бяха повече, отколкото са бълхите по улично куче.

Преди да стигнем до хана, любимият на Миралисса още от времето на предишните й пътувания из Валиостр гном успя няколко пъти да се скара с пешеходци, минаващи покрай конете, и веднъж да привлече ненужно внимание на поредния отряд стражници, за което Чичо получи мъмрене от Маркауз. Отговарящият за всички Диви сърца десетник реагира и на свой ред скастри гнома. Халас се нацупи, наежи брада и млъкна, само черните му очички злобно святкаха изпод свъсените вежди. Но скастрянето на гнома се оказа полезно, останалата част от пътя мина без произшествия и след като пресякохме още два квартала, се озовахме пред целта на толкова дългата ни разходка из града.

Обграденият с ограда триетажен хан се оказа много голяма и солидна постройка.

— Да пукна дано! — подсвирна Делер, оглеждайки нашето временно местопребиваване. — При такава огромна сграда би трябвало и кухнята да е огромна! А огромната кухня е сигурен знак за добра храна! Какво мислиш, Халас?

Гномът хвърли тъжен поглед към партньора си — зъбоболът така го тормозеше, че нямаше сили да спори и ругае.

— Прав си, Делер — прогърмя гигантът Медения. — Стига сме се тъпкали с бъркочите на Чичо и Халас. Ех, да имаше сега едно прасенце-сукалче с хрян! Е-ех!

Медения замечтано прокара ръка през русата си коса, причина за прякора му.

— Ще има, уважаеми господине! Ще ви осигурим прасенце-сукалче! Дори две! Мисля, че такъв великан като вас едно няма да ви засити! — отговори му незнайно откъде появил се дебел червендалест мъж. — Добър ден, лейди Миралисса! Щастлив съм да ви видя отново в моето скромно заведение!

— И аз се радвам да те видя жив и здрав, мастер Пито — учтиво се усмихна елфийката. — Как я карате с кръчмата?

Халас застена демонстративно, намеквайки, че любезностите и въпросите трябва да се отложат за след като се оправи с болния зъб. Мастер Пито озадачено погледна навъсения гном, но явно не схвана намека:

— Живеем спокойно, свързваме някак двата края.

— Е, не се оплаквай! — усмихна се Ел и скочи от коня. — За шестте месеца от последната ни среща дори си напълнял!

— Къде ти — не се съгласи с думите на елфа-телохранител кръчмарят. — Това е от нерви и притеснения! О! Треш Миралисса е довела нови спътници в моето заведение? А къде са другите, които бяха с вас миналата година? Виждам само господата Еграсса и Ел.