С всяка изминала секунда Лоуган все повече пребледняваше.
— Ама… аз…
— Отговори й. — Итън се бе приближил и сега стоеше до мен. Чух как камата му изсвистя, когато я извади от ножницата.
— Двайсет и петима — каза Лоуган. — Бяха убити двайсет и петима изменници.
— Не беше толкова трудно, нали? — усмихна се Итън.
Аз изръмжах и Лоуган отстъпи назад към масата.
— Колко от вълците знаеха, че Емил не е истинският баща на Рен? — попитах.
— Нито един. — Лоуган изскърца със зъби и аз го тръшнах върху масата. — Поне доколкото знаехме — изскимтя той. — Но след въстанието се носеха слухове. Не беше тайна, че Корин ненавижда своя партньор. Баща ми потули истината, но избухливият нрав на Емил понякога се оказваше по-силен. Той искаше да убие детето. Беше му заповядано да не го прави.
Погледнах към Рен и видях, че лицето му е изопнато. Де да можех да му спестя всичко това, но трябваше да получа отговори от Лоуган.
— Би ли казал, че вълците на Бейн са доволни от живота си под водачеството на Емил?
Лоуган преглътна мъчително.
— Едва ли.
Пуснах го и се обърнах към Аника.
— Случилото се във Вейл без съмнение е предизвикало хаос в редиците на глутниците. Вълците на Найтшейд не изпитват лоялност към Емил Ларош. Те са верни на баща ми. На моето семейство.
Конър кимна.
— Браво на момичето!
— Стражите се нуждаят от алфа, който да ги води. Връзките между членовете на глутницата са причината да се бием толкова добре. Пазителите сбъркаха жестоко като убиха майка ми и свалиха баща ми от власт. И ние ще се възползваме от това.
— Нима не познават глутниците си достатъчно добре, за да избегнат подобна грешка? — попита мъжът с ястребовото лице.
Отговори му Рен.
— Гордостта ги кара да вярват, че властта им над нас е абсолютна.
Аника се обърна към Лоуган, който се бе изправил на крака и ме гледаше свирепо. Той кимна неохотно.
— И ти вярваш, че двамата с това момче можете да станете новите алфи? — Стоманеният поглед на Аника почиваше върху мен. — Че двете глутници ще ви последват?
— Ние сме алфите. Един Бейн и една Найтшейд. Глутниците ще ни последват. Можем да ги обединим и поведем срещу Пазителите. — В действителност изобщо не бях сигурна, че вълците наистина ще ни последват, но това бе единственият начин, за който се сещах, с чиято помощ да накарам Търсачите да приемат Рен.
— Има и такива, които са верни на Емил — обади се Лоуган, като разтъркваше гърлото си, където пръстите ми бяха оставили синини. — Няма да успеете да ги убедите всичките.
Аз продължих да гледам Аника.
— Можем да убедим достатъчно, за да промени съотношението на силите.
— Това беше планът на Монроу, Аника — намеси се Конър. — Въстанието, което той искаше да подготви от самото начало.
— Знам — отвърна Стрелата. — Добре тогава.
Тя прекоси стаята и застана пред Рен.
— Добре дошъл, Рение. Баща ти беше добър човек.
— Не. — Очите на Шей бяха обезумели, а кокалчетата на пръстите му — побелели, толкова силно стискаше юмруци.
— Шей, моля те — обади се Адна. — Това е планът, който Монроу открай време се надяваше да осъществи.
— Не мога да се съглася — каза Шей. — Това не е планът на Монроу. Това е планът на Пазачите — да ги принудят да бъдат заедно. Мястото на Кала не е до Рен.
Рен оголи зъби насреща му.
— Напротив. Мястото й винаги е било до мен.
— Ще те убия, преди да ти позволя да я докоснеш. — Въздухът около Шей отново трепереше. — Ти не си единственият алфа и го знаеш.
Усетих как дъхът ми спира в гърлото. Шей разбираше, вълчите му инстинкти го учеха по-бързо, отколкото изобщо бе очаквал. Той беше натрапникът и беше готов да предизвика Рен за водачеството на глутницата.
— Давай да те видим. — Рен се усмихна, също толкова готов да приеме предизвикателството.
Шей пристъпи напред, но се поколеба, когато Аника извади меча си и му препречи пътя.
— Някой да лисне кофа с ледена вода върху тези двамата — обади се Конър.
— Кала — намеси се Адна. — Накарай ги да спрат.
Истината в думите й ми подейства като шамар. Наистина можех да ги спра.
Минах покрай Аника, която прибра меча си в ножницата, и застанах между Шей и Рен.
— Чуйте ме и двамата. — Сложих длан върху гърдите на двете момчета и усетих как сърцата им думкат под пръстите ми. — Това свършва тук.
— Точно така — каза Шей. — Трябва да избереш.
— Той има право. — Рен погледна покрай мен и спря изпълнени с ярост очи върху Шей. — Избирай, Кала.
Читать дальше