Стивен Браст - Влад Талтош (Убиец на свободна практика. Том 1)

— Не е бързо — излъгах учтиво, станах и я изпратих с поклон.

— Колко време мислиш, че ще й отнеме? — попита Крейгар.

— А ти от колко време дебнеш там?

— Отскоро.

Поклатих глава отвратено.

— Няма да се изненадам, ако го получим още утре.

— Не е зле. Говори ли с Деймар?

— Да.

— И?

Обясних му резултата от разговора ни. На техническите подробности около вещерството само сви рамене, но общо взето го схвана. Изсмя се, като му казах, че Деймар се е спазарил да го включа в заклинанието, и попита:

— Е, мислиш ли, че ще стане?

— Деймар смята, че ще стане. И аз смятам, че ще стане.

Този отговор сякаш го задоволи.

— Значи не правим нищо, докато не се обади Кийра, нали?

— Да.

— Добре. Щото мисля да поспя малко.

— Грешка.

— Сега пък какво, о, повелителю?

— Ставаш гаден като Лойош.

„Това пък какво трябва да означава, шефе?“

„Млъквай, Лойош“.

„Слушам, шефе“.

Събрах бележките за Мелар, които четях, и ги връчих на Крейгар.

— Чети. И ми кажи какво мислиш.

Той ги прелисти набързо.

— Ама то много бе!

— Мда.

— Виж какво, Влад. Очите ми направо се затварят самички. Какво ще кажеш за утре?

— Чети.

Той въздъхна и започна да чете.

— Знаеш ли какво ме удивлява, Влад?

— Какво?

— Има нещо странно около тоя тип, откакто за първи път се е появил в организацията.

— Какво имаш предвид?

Той прелисти набързо бележките и продължи:

— Твърде бързо се е издигал. Само за десетина години се е добрал от едното нищо чак до върха. Адски бързо е. Не съм чувал за някой друг освен теб да се движи толкова бързо, а ти си имаш извинение, че си източняк.

— Имам предвид… виж — продължи той. — Започва с пазенето на някакъв малък бардак. Бияч. Само след година вече държи бардака; след още година има още десет. За осем години е завъртял територия по-голяма от твоята. Година след това затрива Терион и заема мястото му в съвета. След още година свива фондовете на съвета и духва. Все едно че цялата тая работа я е намислил още в самото начало.

— Хм. Разбирам за какво говориш, но десет години не са ли твърде много за уреждане само на една работа?

— Пак мислиш като същество от Изтока, Влад. Не е много, ако очакваш да живееш две-три хиляди години.

Кимнах и се позамислих.

— Не мога да го разбера, Крейгар — казах накрая. — Колко злато е прибрал?

— Девет милиона — отвърна той почти с благоговение.

— Така. Значи сумата е голяма. Това е адски много. Аз една десета да имах от това, щях да зарежа работата. Но ти би ли зарязал за нея положението си в съвета?

Крейгар понечи да отговори и спря.

Продължих.

— А и това не е единственият начин да се приберат девет милиона. Не е най-добрият, нито е най-бързият или най-лесният. Могъл е да действа независимо и да натрупа много повече за десет години. Могъл е да влага в Драконовия трезор и най-малкото да го удвои, а не да поема такъв риск като с това.

Крейгар кимна.

— Така е. Искаш да кажеш, че не златото му е целта?

— Изобщо. Допускам, че изведнъж са му дотрябвали няколко милиона, и това е бил единственият начин да си ги набави бързо.

— Не знам, Влад. Само като гледам цялата биография, определено ми се струва, че го е замислил от самото начало.

— Но защо, Крейгар? Никой не се издига толкова високо, до място в съвета, заради пари. Трябва да те интересува властта или нещо такова…

— Е, ти би трябвало да знаеш — изхили се той.

— … и никой не зарязва толкова власт, освен ако не му се наложи.

— Може да е загубил интерес към нея — каза той. — Може би просто е изпитвал тръпката да се добере до върха, а след като е стигнал, е минал на друга тръпка.

— Ако е това — отбелязах, — ще си ги получи тръпките, и то какви. Но това не противоречи ли на теорията ти за „Планирал го е всичко от самото начало“?

— Предполагам, че да. Започвам да добивам чувството, че нямаме достатъчно информация. Правим само предположения.

— Съвсем вярно. Тогава би ли започнал да събираш информация, а?

— Аз ли? Виж, Влад, оставил съм си ботушите в дюкяна да им сменят табаните. Що не наемем някое лакейче да ни свърши крачната работа, а?

Казах му къде може да си го намери лакейчето и какво може да го накара да му направи.

Той въздъхна.

— Добре, отивам. Ти над какво ще работиш?

Помислих малко.

— Няколко неща. Първо, ще се опитам да измисля някоя достатъчно добра причина някой изведнъж да реши да напусне съвета по такъв начин, че да накара целия дом Джерег да тръгне по задника му. Също така ще проверя някои работи с шпионския кръг на Мороулан и ще се свържа с нашите хора. Искам да изровя колкото може повече информация и няма да навреди, ако го правим и двамата. След това… мисля да посетя лейди Алийра.