Йон Колфер - Арктическият инцидент

— Добра тактика — саркастично отбеляза Вихрогон.

— И аз така си помислих — каза елфът, докато театрално размахваше знамето. — По-късно ще ми потрябва.

Той натисна едно копче на дистанционното.

— Да ти покажа ли какво става отвън?

Прозорците станаха по-светли и Вихрогон видя как няколко отряда техници отчаяно се опитват да проникнат в кабината. Повечето бяха насочили компютърни сензори към различните видове повърхности на стените й, но имаше и такива, които действаха с по-остарели методи. Направо блъскаха по стените с големи чукове. И едните, и другите нямаха късмет.

Вихрогон преглътна. Беше като плъх в капан.

— Защо не ме посветиш в плана си, Трънак? Нали всички жадни за власт злодеи правят така?

Мъх се облегна назад във въртящия се стол.

— Разбира се, Вихрогоне. Само че това не е някой от любимите ти човешки филми. Тук няма герой, който да дойде в последния момент и да те спаси. Бодлива Зеленика и Кореноплод са вече мъртви. Също и човешките им приятели. Няма да има отмяна на присъдата, няма да има спасение. Само сигурна смърт.

Вихрогон знаеше, че би трябвало да изпитва мъка, но намираше у себе си единствено омраза.

— Когато положението стане съвсем отчайващо, ще дам сигнал на Опал да върне на полицията контрола върху оръжията. Бюа Кел ще бъдат зашеметени, а ти ще понесеш вината за цялата бъркотия, ако дотогава оцелееш, в което се съмнявам.

— Когато Бюа Кел се опомнят, ще посочат теб.

Мъх размаха заканително пръст.

— Само шепа гоблини знаят за моето участие и аз лично ще се погрижа за тях. Те вече са се събрали в лабораториите „Гномски“. Скоро ще отида при тях. ДНК-оръдията са калибровани да отхвърлят гоблинските вериги. Когато му дойде времето, ще ги активирам и целият отряд ще бъде изваден от строя.

— И после Опал Гномски ще стане твоя императрица, предполагам?

— Разбира се — произнесе Мъх на висок глас. Но после натисна няколко клавиша от клавиатурата на дистанционното, за да преминат на секретна линия.

— Императрица? — зашепна той. — Ех, Вихрогоне. Наистина ли мислиш, че си правя този труд, за да деля властта с някого? О, не. След като целият театър свърши, госпожица Гномски ще преживее трагичен инцидент. Може би няколко трагични инцидента.

Вихрогон настръхна.

— С риск да ти прозвучи като клише, Трънак, никога няма да се измъкнеш.

Мъх постави пръст на бутона за прекъсване.

— Дори и така да е — каза самодоволно, — ти няма да доживееш този момент, за да злорадстваш.

И прекъсна връзката, като остави кентавъра да се поти от страх в кабината. Или поне така си мислеше.

Вихрогон се наведе към лаптопа под бюрото.

— И стоп — промърмори той, като натисна копчето за пауза на камерата. — Почивка, хора, имате пет минути.

Зеленика захвана совалката за стената на една изоставена шахта.

— Имаме около тридесет минути. Вътрешните сензори показват, че ще има магмен поток след половин час, а няма совалка, която да издържи на такава температура.

Бяха се събрали в херметизираното фоайе, за да съставят план. Естествено, всички погледи се обърнаха към Артемис.

— Както ви казах, трябва да проникнем в лабораториите „Гномски“ и да си възвърнем контрола върху оръжията на полицията — заяви началникът.

Сламчо стана от стола си и тръгна към вратата.

— Няма да стане, Юлиус. Охраната е усъвършенствана от последния път, когато бях там. Чувал съм, че имат оръдия с ДНК-код.

Кореноплод сграбчи джуджето за врата.

— Първо, не ме наричай Юлиус. И, второ, не се дръж така, сякаш имаш избор, затворник.

Сламчо го изгледа.

— Имам избор, Юлиус. Мога само да излежа присъдата си в приятна малка килия. Като излагаш живота ми на риск, нарушаваш гражданските ми права.

Цветът на лицето на Кореноплод се промени от пастелно розов до пурпурен като на репичка.

— Граждански права! — закрещя той. — Ти ми говориш за граждански права! Не е ли малко неуместно?

После изведнъж се успокои. Всъщност изглеждаше почти доволен. Онези, които познаваха началника по-добре, знаеха, че когато той е доволен, на някой друг скоро му става много тъжно.

— Какво има? — подозрително попита Сламчо.

Кореноплод запали една от зловонните си гъбени пури.

— О, нищо. Просто си прав, това е.

Джуджето присви очи.

— Прав ли съм? Казваш ми пред свидетели, че съм прав?

— Разбира се, че си прав. Като излагам живота ти на риск, аз нарушавам всеки ред от Книгата. Затова вместо да ти предлагам изгодна сделка, както възнамерявах, ще прибавя още век-два към присъдата ти и ще те тикна в затвор със строг режим — Кореноплод направи пауза и издуха облак дим в лицето на Сламчо. — В Ревльов връх.