Ева Фёллер - Тайният портал

— Затова трябва да включим в плана и трик за отклоняване на вниманието — рече мистър Скот, после млъкна и позвъни на икономката си. — Мисис Симънс, моля, донесете ни още чай.

След като тя излезе, книжарят продължи с обясненията на плана си.

— В случая един пожар ми се струва най-подходящ.

— Пожар? — повторих изумена. — Какъв пожар? Да не би да искате да изгорите къщата до основи?

— Само малък безобиден огън в кухнята, но затова пък с колкото се може повече вонящ пушек, който гарантирано ще изкара всички обитатели навън.

— А междувременно ще се появим ние с нашия малък отряд, ще влезем през задния вход и насред целия този хаос незабелязано ще претърсим стаята на Фицджон — допълни Хосе и изгледа одобрително стария книжар. — Добър план. Спокойно можеше да е мой.

Но мистър Скот не се зарадва на похвалата на Хосе. Той само кимна замислено, зареял зачервен поглед в нищото. Беше ясно какво си мисли — всички негови усилия нямаше да върнат Джери.

— А сега да уточним часа — каза Хосе. — Предлагам утре вечер, когато се стъмни, защото тогава ще ни е по-лесно да се възползваме от суматохата.

— Много добре — съгласи се мистър Скот. — Да речем, в девет часа. Ще съм точно навреме там, заедно с мъжете.

Мисис Симънс донесе прясно приготвен чай и всеки от нас изпи по още една чаша, след което си тръгнахме. Сбогувах се със Сизифус и му обещах, скоро отново да се видим. И че ще се погрижа никога да не го вържат на верига. Когато погалих пухестата му главичка, очите ми се напълниха със сълзи. От една страна, единствено исках да се прибера вкъщи, обратно в моето време. Но от друга страна, малкото кутренце щеше ужасно да ми липсва.

Обратно в нашето тайно убежище, потисната и изтощена, отидох да си легна — без Себастиано, тъй като те двамата с Хосе непременно искаха да обсъдят още някои неща във връзка с утрешната мисия. По пътя за скривалището ни Хосе ни обясни, че с някои промени по парната машина евентуално би могъл да я превърне в стабилен портал и така да възстанови връзката с потока на времето. Всеки ден, откакто се бе завърнал, той изчезваше за по няколко часа, за да работи по машината заедно с мистър Стивънсън — на тайно място, което не ни издаде. Знаехме единствено, че машината не се намира на Джеймс Стрийт, а по разпореждане на Хосе спешно е била преместена.

Бях толкова уморена, че нищо не чувах от водения на тих тон разговор. Въпреки многобройните ми притеснения и страхове веднага потънах в дълбок и за щастие, лишен от сънища сън.

Когато отново се събудих, имах чувството, че не съм спала и пет минути. Себастиано се бе надвесил над мен и ме побутваше по рамото.

— Събуди се, Ана!

На светлината на свещта лицето му изглеждаше сериозно и решително. Той носеше шапка и наметало — и както успях, за мой ужас, да забележа — колан със затъкнат в него пистолет.

— Трябва да ставаш.

Панически подскочих.

— Да не би да ни е открил? Налага се да бягаме ли?

— Успокой се. Само малка промяна в плана. Ще стартираме „Проект Огледало“ още тази нощ. — Той открехна прозореца и се ослуша в нощта. — Бъди тиха. И действай бързо.

— Добре, ще побързам. — Сърцето ми продължаваше да препуска от уплах, чувствах го как пулсира като парната машина на мистър Стивънсън. Припряно награбих роклята си, но Себастиано я дръпна от ръцете ми и ми тикна момчешките дрехи, които обикновено носех, когато обикалях с него из града. Имаше право бяха по-подходящи за предстоящата ни задача от дългите поли, които само щяха да ми пречат при тичането. И най-вече, ако в къщата гореше. Мислите се щураха объркано в главата ми, докато навличах дрехите и набързо се решех.

— Но защо тази нощ? — прошепнах. — Мистър Скот успял ли е да уреди всичко?

— Ще го направим сами. Според Хосе така ще е по-сигурно.

Трескаво се замислих и тогава зацепих.

— Заради икономката, нали? Мисис Симънс. Тя ни зяпаше с такова любопитство. Като се замисля внимателно, ми се струва, че си спомням, че усетих лек сърбеж по тила!

— Наистина ли?

Кимнах усърдно.

— Мислех, че е заради печката, която беше точно зад мен и бе доста гореща, затова повече не му обърнах внимание. Но се обзалагам, че ни е подслушвала. Тя е доносничка на Фицджон! Затова и нямаше други шпиони наблизо, тъй като тя му снася всичко, което се случва. Мили боже, за малко да им паднем в капана!

— За щастие, Хосе усети каква е работата. Можем ли вече да тръгваме?

— Ей сега.

Той загледа нетърпеливо как сплитам косата си на плитка. След което скрих рошавия резултат от усилията ми отзад под яката и си надянах една шапка на главата.