Ева Фёллер - Тайният портал

Усмихвайки се, той лапна една пълна лъжица с боб, след което свали превръзката си. Зад нея се разкри празна, прорязана от белези кухина. Преглътнах шумно. Той действително бе загубил окото си.

— Аз съм това, което виждаш — обясни ми приятелски Хосе. — Човек. Разбира се, много, много стар, тъй като нашите гени са малко по-различни от вашите. Навремето успяхме да спрем процеса на стареене, макар че с течение на времето това знание се загуби.

— С течение на кое време? — поиска да узнае Себастиано. — От колко време живеете тук?

— Първите пришълци от нашия народ са дошли преди сто хиляди години, но отново са си тръгнали. Малка група от нас, към която принадлежим и ние с Есперанца, дойдохме няколкостотин години след рождението на Христос и оттогава живеем сред вас, или поне онези от нас, които все още са останали. Междувременно вече сме много малко. Родени сме и сме израснали в свят, който отдавна вече не съществува, но се доближава до този тук.

Значи, народ от друга звезда с прастара цивилизация, който се бе разпилял като прашец на вятъра и почти бе изчезнал. В съзнанието ми изникнаха няколко сюрреалистични картини като в някой филм — пъстра смесица от „Старгейт“, „Стар Трек“ и „Междузвездни войни“.

— Колко от вас все още са останали? — попитах аз.

— Няколко десетки. Но много малко от тях се появяват.

— И защо сте започнали тази странна игра?

— По същата причина, поради която всички хора играят. Защото иначе животът е скучен.

Обяснението на Хосе звучеше лаконично, но аз долових сериозния тон в гласа му.

— Есперанца каза, че вие играете за времето. Каква е крайната цел? Накрая някой от вас да държи под свой контрол всички епохи? Нещо подобно на „Монополи“?

— Част от играта действително функционира така. Има изменници, които играят рисковано, с големи залози, но и за големи печалби. Ако постигнат успех, променят завинаги хода на времето и по този начин управляват цели епохи. Ние, закрилниците, имаме за цел да съхраним хода на времето в изначалната му форма. Тъй като всяка по-значителна промяна може да доведе до ентропия, тоест до пълно разрушение, и с това най-вероятно до края на човечеството.

— Тогава защо някои от вас са така побъркани на тема да манипулират хода на времето? — попитах аз. — Какво ще се случи с тях, ако не се получи? Няма ли и самите те да престанат да съществуват?

— Те поемат този риск.

Хрумна ми една друга мисъл.

— Хосе, някой някога успявал ли е да промени времето толкова значително, че да завладее цяла една епоха?

— Неколцина успяха. Но в крайна сметка това доведе до собствената им гибел. Властта им ги направи мегаломани, накрая изгубиха всичко и влязоха в историята като позорно петно.

— Кой? — попитах, останала без дъх. — Нерон? Иван Грозни? Хенри VIII? Хитлер? Кадафи?

— Хенри VIII не е позорно петно — възрази Себастиано. — Той е бил виден управник и голям владетел.

— Той се е женил шест пъти и е заповядал да обезглавят две от жените му! — отвърнах възмутено.

— Измежду старите имаше и такива, които вършеха добро — вметна Хосе. — Някои от тях предизвикаха промени, които ги направиха основоположници на златни векове. За съжаление, тези стари могат да се изброят на пръстите на едната ръка.

— О! — Направо се пръсках от любопитство. — Чакай, нека отгатна… — Усилено се замислих, но така, изведнъж, не ми хрумваше никоя историческа личност, чиято поява да е била истинска благословия за историята на човечеството. — Майка Тереза? — престраших се да направя вял опит. — Махатма Ганди? Бил Гейтс?

Но явно не бях на прав път, тъй като Хосе поклати снизходително глава.

— Обикновено виновниците за драстичните промени са дърпали конците зад кулисите. Както за добро, така и за лошо.

Аха. Значи, забавното отгатване на исторически загадки бе приключило още преди да е започнало както трябва.

Поне междувременно бяхме разбрали кой е Фицджон и какви са мотивите му — бяхме измъкнали тази информация от Хосе още в началото на разговора.

— Неговата цел е да прекрати играта и да остави само една-единствена година, която да запази само за себе си — бе обяснил Хосе. — И всичко това заради една много стара вражда.

За каква точно вражда ставаше въпрос — и най-вече с кого, — Хосе бе обяснил след известно напиране от наша страна. Преди стотици години той самият със сила е попречил на Фицджон да завземе един италиански град държава. Накрая дори се е стигнало до битка на живот и смърт, по време на която Хосе е загубил окото си. Фицджон също е понесъл тежка загуба — тогавашната му съпруга е загубила живота си.