Стен Никълс - Орки

— Слабо. Нататък обаче местността ще продължава да се променя.

И наистина, пътеката между хълмовете изчезна в една долина и излезе от другата й страна, където се виеше в поредица от завои. Шубраците от двете страни се сгъстиха. Двамата прекосиха гъстия храсталак и излязоха на пътя.

— И все пак, ако следваме тази посока — поде Джъп, — не виждам от какво може да се…

Пътят пред тях бе препречен от барикада.

— … страхуваме — довърши машинално Джъп.

Барикадата се състоеше от прекатурена каруца, подпряна на няколко едри дънера. Охраняваха я човеци с черни униформи. Бяха доста и всичките тежковъоръжени.

Джъп и Калтмон дръпнаха юздите тъкмо когато хората ги забелязаха.

— По дяволите! — изстена Джъп.

Откъм барикадата долетяха викове. Размахали мечове, тояги и секири, част от хората се втурнаха към конете си. Джуджето и оркът пришпориха животните си да се извъртят на място.

Когато препуснаха обратно, зад тях екнаха кръвожадните викове на преследвачите.

— До вчера войник от Обединения експедиционен корпус, днес на служба при Дженеста — разказваше Страк. — Нали знаеш как се променят тези неща.

— Зная — отвърна Койла. — Сигурно и ти се чувстваш като мен.

— В какъв смисъл?

— Не те ли е яд, задето никой не ти иска мнението?

Страк отново бе притеснен от прямотата й. И от начина, по който бе разгадала мислите му.

— Може би — призна той уклончиво.

— Не на това са ни учили, Страк. Не може да не признаеш, че е несправедливо.

— За такива като Алфрей трябва да е било още по-тежко — опита да смени насоката на разговора Страк. — На стари години трудно се свиква с промените.

— Говорехме за теб.

Отговорът му бе отложен заради внезапната поява на Проок и Гледег, които препускаха по пътеката право срещу тях.

— Смяната извършена, капитане — докладва Проок, когато спряха пред тях. — Стотник Джъп пое службата.

— Нещо за отбелязване?

— Не, господарю. Пътят пред нас беше чист.

— Добре. Влизайте в колоната.

Войниците се отдалечиха.

— Та говорехме за промяната… — припомни му Койла.

«Случайно ли поддържаш този разговор — помисли си Страк, — или имаш конкретна причина?»

— Добре де, вярно е, че с идването на новата господарка много неща се промениха. Не веднага, разбира се. Но аз все още съм старши офицер и зная кой е врагът ми.

— Освен това ти повериха командването на Върколаците.

— Така е. Макар това да не се нрави на всички.

— Но как се чувстваш под управлението на същество, което е наполовина човек?

— Ами… малко е странно, признавам — отвърна той предпазливо.

— Искаш да кажеш, че ти е неприятно. Като на всички нас.

— Не мога да твърдя, че съм щастлив. Но това са тежки времена. Една победа на унистите или пантеонистите ще укрепи позициите на хората. — Той сви рамене. — От нас се иска да изпълняваме заповеди.

Тя го изгледа продължително и вторачено.

— Да. Все до това опираме — в гласа й се долови горчивина.

По някаква странна причина му се прииска да продължат разговора. Но един оръженосец зад него изръмжа развълнувано. Страк не можа да различи думите му, защото и останалите войници нададоха глас.

Надигна се върху стремената и видя Джъп и Калтмон да препускат в галоп към тях.

— Какво става…

И тогава съгледа тълпата от хора, които ги преследваха. Бяха облечени с черни дрехи — дълги сюртуци и бричове, затъкнати във високи кожени ботуши. По първоначална преценка броят ми бе колкото на Върколаците.

— Разгърни се! — извика той. — Всички при мен! Готови за бой!

Дружината започна чевръсто да се престроява в боен ред. Фланговете се изтеглиха назад, за да образуват полукръг с лице към приближаващия се противник, като носилката с Меклун остана в тила. Над главите на войниците засвяткаха оголени мечове.

Когато зърнаха дружината, преследвачите на Джъп и Калтмон забавиха бяг и разстоянието между тях и съгледвачите се увеличи. Продължиха обаче да се приближават, като се разгърнаха в линия.

— Задръжте позиция! — извика Страк. — Никой да не е посмял да отстъпи!

— Сякаш има накъде — подметна насмешливо Койла. Тя вдигна меча високо и разцепи нетърпеливо въздуха с него.

Окуражавани от другарите си, Джъп и Калтмон достигнаха редицата им и заковаха на място.

Два удара на сърцето по-късно хората връхлетяха като преден фронт на буря. Повечето от конниците дръпнаха конете си в последния момент, за да избегнат директния сблъсък.

На Страк се падна едър, брадясал воин, чиито очи пламтяха кръвожадно. Размахваше огромна тежка секира, страшна на вид, но крайно неудобна за близък бой.