Джоан Роулинг: Хари Потър и затворникът от Азкабан

Не позволявай на мъгълите да те тормозят!

Опитай се да дойдеш в Лондон.

Рон

ПП: Пърси вече е Отличник! Съобщението пристигна миналата седмица.

Хари пак погледна снимката. Седмокурсникът Пърси, за последна година ученик в „Хогуортс“, изглеждаше доста наперен. Бе закачил значката си „Отличник“ на един арабски фес, гордо нахлупен върху сресаната му коса, а очилата му с рогови рамки блестяха на яркото египетско слънце.

Хари взе подаръка си и го отвори. В пакетчето имаше миниатюрен стъклен пумпал. Под него намери още една бележка от Рон.

Хари, това е джобен опасноскоп. Ако наблизо има някой, на когото не може да се разчита, той светва и се върти. Бил каза, че било измишльотина за туристите и да не му вярваме, защото снощи на вечерята присветваше. Той обаче така и не разбра, че Фред и Джордж бяха пуснали бръмбари в супата му.

До скоро,

Хари остави джобния опасноскоп на нощното си шкафче, където той се закрепи спокойно и отразяваше светещите стрелки на будилника. Погледа го щастливо няколко секунди, после взе и пакета, който бе донесла Хедуиг.

В него също имаше увит подарък, картичка и писмо, само че от Хърмаяни.

Мили Хари,

Рон ми писа за телефонния разговор с твоя вуйчо Върнън. Дано не си пострадал!

Аз прекарвам ваканцията си във Франция и не знаех как да ти изпратя този подарък — да не би да го отворят на митницата, — но тъкмо тогава се появи Хедуиг! Струва ми се, че тя искаше на всяка цена да получиш най-сетне нещо за рожденния си ден. Подаръкът ти също пристигна по сова — поръчах го, след като прочетох една реклама в „Пророчески вести“ (изпращат ми го тук, за да знам какво става в магьосническия свят). Видя ли онази снимка на Рон с цялото семейство преди една седмица? Обзалагам се, че много е научил, направо му завиждам — древноегипетските магьосници са били невероятни!

И в историята на тукашните места има интересни предания за вещици. Преработих цялото си съчинение по история на магията, за да включа някои от нещата, които открих. Дано не е станало твърде дълго — само две рула пергамент повече, отколкото иска професор Бинс.

Рон пише, че щял да бъде в Лондон през последната седмица на ваканцията. Защо не дойдеш и ти? Ще те пуснат ли леля ти и вуйчо ти? Много ми се иска да дойдеш! Ако не, ще се видим в експрес „Хогуортс“ на първи септември.

С обич,

Хърмаяни

ПП: Рон пише, че Пърси станал Отличник. Обзалагам се, че е много доволен. Само че Рон май не е.

Хари се засмя, остави писмото на Хърмаяни и взе подаръка й. Беше доста тежък. Доколкото познаваше приятелката си, сигурно му изпращаше голяма книга, пълна със сложни магии. Но грешеше. Сърцето му направо щеше да изхвръкне, като скъса хартията и видя несесер от гладка черна кожа със сребърен надпис отгоре — Комплект принадлежности за метла .

— О, Хърмаяни! — прошепна Хари, докато отваряше ципа да погледне вътре.

Там имаше голямо бурканче лак за фино полиране на дървени дръжки от „Флитууд“, чифт лъскави сребърни щипки за стърчащи клонки, месингов компас за прикрепване към метлата при дълги преходи и Наръчник за ползване на метлата .

Освен за приятелите си от „Хогуортс“, Хари много тъгуваше и за мачовете по куидич — най-популярният спорт в магическия свят. Твърде опасен и силно вълнуващ, той се играеше във въздуха на метли с дълги дръжки. Хари се беше оказал много добър играч и стана най-младият от един век насам член на куидичен отбор в училището. Той много се гордееше със своята състезателна метла „Нимбус две хиляди“.

Остави настрана кожения несесер и последния пакет. Веднага разпозна неравния почерк върху кафявата хартия — беше на Хагрид, пазача на дивеча в „Хогуортс“. Разкъса горния слой на хартията и забеляза нещо зелено и кожено, но още преди да успее да го разопакова, пакетът потръпна някак особено, а онова, което беше в него, звучно изщрака — сякаш с челюсти.

Хари замръзна. Знаеше, че Хагрид никога няма умишлено да му изпрати нещо опасно, но се беше убедил, че на пазача му липсват обичайните човешки представи за опасните неща. Хагрид се беше сприятелявал с гигантски паяци, купил бе зло триглаво куче от непознат човек в кръчма и бе вмъкнал тайно в къщурката си яйце от змей.

Хари внимателно натисна с пръст пакета. Той пак изщрака. Момчето се пресегна за лампата на нощното си шкафче, стисна я здраво в ръка и я вдигна над главата си, готово да удря. После хвана с другата ръка остатъка от хартията и дръпна.