Джоан Роулинг: Хари Потър и затворникът от Азкабан

Той огледа внимателно звездното небе за някаква следа от Хедуиг, която може би вече летеше към него с мъртва мишка в човката и вероятно очакваше похвала. Няколко секунди остана така, зареял поглед над покривите, но нещо привлече вниманието му.

Върху златната луна се бе появил и ставаше все по-едър силуетът на грамадно безформено създание, което се приближаваше, размахвайки крила. Хари притихна на мястото си и наблюдаваше как то се снишава все повече и повече. С ръка върху дръжката на прозореца, той се поколеба за части от секундата дали да не го затвори, но точно тогава странното създание прелетя над една от уличните лампи на „Привит Драйв“ и разбрал какво е то, Хари отскочи встрани.

През прозореца влетяха три сови, като две от тях подкрепяха третата, която явно беше в безсъзнание. Те се стовариха с едно меко туп! върху леглото на Хари, а средната, голяма и сива, клюмна настрани и остана да лежи неподвижно. Към краката й бе привързан голям пакет.

Хари веднага позна совата, изпаднала в несвяст. Името й беше Ерол — това бе пощальонът на семейство Уизли. Хари бързо отиде до леглото, отвърза вървите около краката на Ерол, взе пакета и отнесе птицата в кафеза на Хедуиг. Ерол отвори леко едното си око и едва-едва изпиука за благодарност, после жадно започна да поглъща вода.

Хари се върна при другите две сови. Едната от тях, голяма полярна женска сова, бе неговата Хедуиг. Тя също носеше пакет и изглеждаше много доволна от себе си. Докато Хари я освобождаваше от товара й, нежно го клъвна с човка, после прелетя до Ерол.

Хари не позна третата сова — красива улулица — но веднага разбра откъде идва, защото освен своя пакет, тя носеше плик с емблемата на „Хогуортс“. Като взе пощата и от нея, совата важно разтръска пера, разпери крила, литна през прозореца и се изгуби в ноща.

Хари седна на леглото си, грабна пакета на Ерол, разкъса кафявата опаковка и откри подарък, увит в златна хартия, както и първата картичка за рожден ден, която изобщо някога бе получавал. С леко разтреперани пръсти той отвори плика. Оттам изпаднаха две листчета — писмо и изрезка от вестник.

Изрезката явно бе от магьосническия всекидневник „Пророчески вести“, защото хората на черно-бялата снимка се движеха. Хари взе изрезката, поизглади я и зачете:

Артър Уизли, ръководител на отдел „Злоупотреба с мъгълски вещи“ в Министерство на магията, спечели Голямата годишна награда на „Пророчески вести“ — ГАЛЕОНЪТ.

Възхитеният господин Уизли каза пред „Пророчески вести“: „С това злато ще отидем през лятото на почивка в Египет, където най-големият ни син Бил разваля проклятия към банката на магьосниците «Гринготс».“

Семейство Уизли ще остане в Египет цял месец и ще се завърне за началото на учебната година в „Хогуортс“, където учат пет от децата им.

Хари разгледа внимателно снимката и по лицето му се разля широка усмивка, като видя как и деветимата Уизли енергично му махаха, застанали пред огромна пирамида. Пълничката дребна госпожа Уизли, високият оплешивяващ господин Уизли, шестимата им синове и дъщеря им бяха с огненочервени коси, макар това да не личеше на черно-бялата снимка. Прегърнал през кръста сестричката си Джини, в средата стоеше порасналият Рон с любимия си плъх Скабърс на раменете.

Хари не можеше да си представи някой повече да заслужава купчина злато от семейство Уизли, които бяха толкова добри и толкова бедни. Той взе писмото от Рон и го разгъна.

Мили Хари,

Честит рожден ден!

Първо, много съжалявам за оня телефонен разговор. Надявам се, че мъгълите не са те тормозили много. Питах татко и той каза, че не е трябвало да викам.

Тук в Египет е прекрасно. Бил ни разведе из гробниците — просто няма да повярваш какви заклинания са правили ония стари египетски магьосници! Мама дори не пусна Джини в последната. Търкалят се разни скелети на мъгъли мутанти, които нахълтали вътре, но им пораснали нови глави.

Направо не повярвах, че татко е спечелил наградата на „Пророчески вести“. Седемстотин галеона! Повечето вече похарчихме за това пътуване, обаче обещаха да ми купят нова магическа пръчка за следващата година.

Хари много добре си спомняше как старата пръчка на Рон се бе счупила. Това се случи, когато колата, с която двамата едва бяха долетели до „Хогуортс“, се разби в една върба в парка на училището.

Ще се приберем около седмица преди започването на новия срок и ще идем до Лондон да ми купят пръчката и новите учебници. Има ли някаква възможност да се срещнем там?