Джоан Роулинг - Хари Потър и затворникът от Азкабан

— Да — веднага отвърна Хари. — Я ми кажи колко струва билетът до Лондон?

— Единайсе сикли — отвърна Стан, — ама за тринайсе ти даваме горещ шоколад, а за петнайсе получаваш грейка и четка за зъби с цвят по избор.

Хари пак се разрови в куфара си, измъкна кесийката с парите и пусна малко сребърни монети в ръката на Стан. После двамата заедно вдигнаха куфара с прикрепения отгоре кафез на Хедуиг по стълбичката на автобуса.

В него нямаше седалки, а покрай прозорците със спуснати завески бяха наредени половин дузина месингови кревати. До всеки от тях в специална поставка гореше свещ, която хвърляше светлина върху дървената ламперия на стената. Най-отзад дребничък магьосник с нощна шапка измърмори: „Не сега, благодаря, тъкмо мариновам плужеци“ и се извъртя в съня си.

— Ето тук — прошепна Стан и пъхна куфара на Хари под кревата точно зад шофьора, който седеше в кресло зад кормилото.

— Това е шофьорът ни, Ърни Пранг. А това е Невил Лонгботъм, Ърн.

Ърни Пранг, възрастен магьосник с дебели стъкла на очилата, кимна на Хари, който пак поглади перчема си притеснено и седна на леглото.

— Давай, Ърн! — подкани Стан, като седна до леглото на шофьора.

Чу се ново оглушително ТРЯС! и Хари се намери по гръб на леглото, повален от скоростта на „Среднощния рицар“. Като се понадигна, Хари се вгледа през тъмния прозорец и установи, че сега се носеха по съвсем друга улица. На Стан явно му беше много забавно да наблюдава изуменото лице на Хари.

— Ей тука бяхме, преди да ни махнеш — каза му той. — Къде сме всъщност, Ърн? Нейде из Уелс, а?

— Аха — отвърна шофьорът.

— Как така мъгълите не чуват шума от автобуса? — попита Хари.

— Те ли? — рече Стан с пренебрежение. — Че те могат ли да чуват? Не могат и да виждат. Нищичко не забелязват.

— Я върви събуди мадам Марш — обади се Ърни. — След минута ще сме в Абъргавени 3 3 Така звучат имената на някои селища в Уелс. — Б.пр. .

Стан мина покрай леглото на Хари и изчезна нагоре по тясна дървена стълба. Хари още се взираше през прозореца, все по-неспокоен. Ърни явно не владееше добре кормилото. „Среднощният рицар“ постоянно се качваше на тротоара, без обаче да се блъска в нищо. Редиците улични лампи, пощенски кутии и кошчета за отпадъци отскачаха да му направят път, а отминеше ли, заемаха отново местата си.

Стан слезе по стълбата, следван от една бледозелена вещица, загърната с плътно наметало.

— Стигнахме, мадам Марш — бодро съобщи Стан, когато Ърн заби спирачката и леглата се плъзнаха на по трийсетина сантиметра напред.

Мадам Марш затисна с кърпичка устата си и слезе предпазливо по стъпалата. Стан хвърли след нея чантата й и затръшна вратата. След поредното оглушително ТРЯС! те отново зафучаха по някакво тясно шосе, а дърветата се огъваха встрани да им сторят път.

Хари нямаше да може да спи, дори и да пътува в автобус, който не трещи и не прескача по сто и петдесет километра наведнъж. Стомахът го присви само като си помисли какво има да му се случва и дали Дърсли са успели да свалят вече леля Мардж от тавана.

Стан бе разгърнал един брой на „Пророчески вести“ и четеше, прехапал език. От голяма снимка на първа страница мъж с изпито лице и дълга сплъстена коса бавно мигаше срещу Хари. Стори му се познат отнякъде.

— Този човек… — обади се Хари, забравил за момент грижите си. — Даваха го и по новините на мъгълите!

Станли обърна първата страница и се засмя гърлено.

— Сириус Блек — каза той и кимна. — Как няма да го има и в мъгълските новини! А ти къде си го гледал?

Той пак се разсмя звучно на недоумението по лицето на Хари, измъкна първата страница и му я подаде:

— Трябва повече да четеш вестници, Невил.

Хари вдигна вестника и зачете:

Сириус Блек, може би най-опасният затворник в крепостта Азкабан, все още се крие някъде, потвърдиха днес от Министерството на магията.

„Правим всичко, което е по силите ни, да заловим Блек отново — каза тази сутрин министърът на магията Корнелиус Фъдж — и умоляваме всички магьосници да запазят спокойствие.“

Някои членове на Международната федерация на магьосниците разкритикуваха Фъдж, че е уведомил министър-председателя на мъгълите за възникналата криза.

„Трябваше да го направя, как иначе! — възрази Фъдж гневно — Та Блек е луд! Опасен е за всеки, който се изпречи на пътя му, независимо дали е магьосник или мъгъл. Имам уверението на министър-председателя, че няма да спомене и дума за истинската същност на Блек пред никого. А и нека да си го кажем направо — никой не би му повярвал.“