Джон Толкин - Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

През последните няколко дни Торин бе прекарал часове сред съкровищата и страстта му към тях надделя над всяко друго чувство. Макар да търсеше главно елмаза Аркен, той не оставаше безразличен и към множеството други прекрасни неща, които будеха безброй спомени за мъките и неволите на неговия род.

— Най-слабото основание си го оставил последно, а му отреждаш най-важно място — рече Торин. — Но аз най-напред ще отговоря на него. Никой не може да предявява права към нашето съкровище задето Смог е погубил близките му и го е оставил без подслон. Това съкровище не принадлежеше на дракона, че да се изкупват сега с него злочинствата му. За помощта, която получихме от Езерните хора, ще се отплатим богато — когато му дойде времето. Но нищичко няма да дадем — нито дори меден петак — ако ни заплашвате със сила. Докато тази въоръжена армия стои пред вратите ни, ще гледаме на вас като на врагове и крадци. А сега искам на свой ред да ви попитам нещо: какъв дял от съкровището щяхте да дадете на нашите родственици, ако бяхте ни заварили мъртви?

— Въпросът ти е справедлив — рече Бард, — но не е сега време да ти отговарям, защото нито вие сте мъртви, нито ние сме разбойници. Освен това заможните би трябвало да проявяват по-голяма милост към бедстващите, които са им се притекли на помощ, когато те самите са били в нужда. А сега остава да отговориш и на другите ми искания.

— Вече казах, че не желая да разговарям с хора, които чакат въоръжени пред портите ни. Още по-малко пък бих разговарял с воините на Горския крал, за когото не си спомням с особено добро чувство. В този разговор те нямат място. Затова вървете си, докато стрелите ни не са излетели! Ако искате отново да говорите с мен, първо отпратете войската и елфите в гората, където всъщност им е мястото, и тогава елате, но не забравяйте да оставите оръжието си, преди да приближите насам.

Горския крал е мой приятел — отвърна Бард. — Той помогна на Езерните хора да се оправят от сполетялата ги беда, без да им е задължен с нищо; направи го ей тъй, просто от приятелство. Но ние ще ти оставим време да се покаеш за думите си. Дано да си помъдрял, когато се върнем! — додаде той, обърна се и тръгна към лагера.

Не минаха много часове и знаменосците се върнаха; напред пристъпиха тръбачите и вдигнаха тръбите си.

После мощен глас обяви:

— В името на Есгарот и на Гората, ние се обръщаме към Торин Дъбощит, син на Траин, самозван Крал под Планината, за да го подканим да задоволи исканията, които предявихме, в противен случай ще го сметнем за наш враг. Той е длъжен да предаде поне една дванайсета част от съкровището на Бард-драконоубиеца, наследника на Гирион. От своята част Бард ще задели необходимата помощ за Есгарот; ако Торин желае да спечели уважението и приятелството, с което са се ползвали прадедите му из тези земи, то нека и той отдели нещо от своята част, за да подпомогне Езерните хора.

Тогава Торин грабна един рогов лък и отпрати стрела към глашатая. Стрелата се заби в щита му и потрепери.

— Щом твоят отговор е такъв — извика вестоносецът, — аз обявявам Планината за обсадена. Ще останете в нея, докато сами не поискате примирие и не пожелаете да разговаряте с нас. Няма да насочваме към вас оръжието си, а просто ще ви оставим да се радвате на вашето злато. Ако искате, бихте могли и да го ядете!

С тези думи вестоносците си тръгнаха и оставиха джуджетата да обмислят положението. Торин беше така помрачнял, че дори някой и да искаше да му отправи упрек, не посмя да се обади. Повечето от джуджетата обаче, изглежда, бяха на неговото мнение, с изключение може би на стария дебел Бомбур, Фили, Кили и, естествено, Билбо, който никак не одобряваше този обрат на нещата. Планината и без това вече твърде много му бе омръзнала, а вероятността да седи обсаден в нея съвсем не беше по вкуса му.

— Тук всичко все още така мирише на дракон — измърмори Билбо на себе си, — че просто ми се повдига. А този крам направо ми засяда в гърлото.

Дните течаха бавно и мъчително. Повечето от джуджетата прекарваха времето в разпределяне и подреждане на съкровището. Торин им бе наредил да издирват най-грижливо във всяко ъгълче елмаза Аркен.

— Защото елмазът на моя баща — обясни той — струва повече от цяла река злато, а за мен пък въобще няма цена. От всичкото богатство искам за себе си само този камък и жестоко ще отмъстя на онзи, който го намери и не ми го предаде.

Билбо чу тези думи и го обзе страх — какво ли щеше да стане, ако камъкът бъдеше намерен в старата изпокъсана бохча, напълнена с разни вехтории, която използваше вместо възглавница? Той обаче не се издаде, защото — докато дните се нижеха мъчително бавно — в главата му бе започнал да зрее един план.