Терри Пратчетт - Смрък

— Разбира се — отговори Ваймс, макар че невъзразяването му се дължеше само на начина, по който жена му постави въпроса с финия резонанс, че идването на госпожица О’Майна е вече решено.

Същата нощ Ваймс спа доста по-добре, отчасти защото усещаше, че някъде из вселената наблизо има улика, която само го чака да се хване за нея. От това вече го сърбяха ръцете.

На сутринта, както бе обещал, той заведе Сами на езда. Ваймс се справяше с язденето, но искрено мразеше да го прави. При все това да паднеш по глава от гърба на пони си беше умение, което всеки младеж трябва да усвои, макар и само за да реши никога да не го практикува отново.

Остатъкът от деня обаче не потръгна добре. Изпълнен с подозрения, Ваймс в преносния и почти в буквалния смисъл беше замъкнат от лейди Сибил на гости на приятелката й Ариадна, благословена с шестте щерки. В действителност само пет от тях бяха в наличност в басмената гостна стая, в която бяха въведени двамата със Сибил. Посрещнаха го с „храбрия високоуважаем командир Ваймс". Той не понасяше подобни идиотщини, обаче под благия, но бдителен взор на Сибил прояви достатъчно благоразумие да не го каже, или поне не точно по този начин. Та затова той си лепна усмивка и стисна зъби, докато те пърхаха около него като големи нощни пеперуди, и си позволи само да отклони поредните кифлички и чай, които щяха да са добре дошли, стига да нямаха вид и вкус на онова, в което се превръща всеки сносен чай малко след като го изпиеш. Иначе Сам Ваймс обичаше чай, само че чаят не е чай, ако преди да отпиеш, виждаш дъното на чашата.

Провежданият разговор обаче беше още по-зле от почерпката. Въртеше се около шапчици — тема, по която не просто отстояваше, а съкровено тачеше невежеството си. На всичкото отгоре бричовете го жулеха. Едвам ги търпеше тия проклетии, но Сибил беше настояла с довода, че много му отивали и изглеждал точно като господата на село. На Ваймс не му оставаше друго, освен да допусне, че господата на село имат известни анатомични отклонения в областта на слабините.

Освен тях двамата имаше и друг гостенин — млад омниански викарий, мъдро облечен в широка черна роба, която предполагаемо не създаваше подобни проблеми. Ваймс нямаше идея защо младият мъже е там, но младите дами най-вероятно имаха нужда от някого, когото да пълнят с блудкав чай, подозрителни кифлички и безсмислени брътвежи при липсата на някого като Ваймс.

Изглежда, че когато темата за шапчиците изгуби очарованието си, единствената друга тема бяха изгледите за наследства и предстоящите балове. И така, предвид съклета си в женска компания и нарастващата си неприязън към чай с цвят на урина и празни приказки, в които и под микроскоп нямаше да се открие съдържание, Ваймс неизбежно каза:

— Прощавайте за въпроса, дами, но какво всъщност, имам предвид с какво наистина… преживявате?

Този въпрос предизвика пет искрено празни изражения. Ваймс не можеше да различи щерките една от друга, освен онази на име Емили, която определено се набиваше на очи и вероятно на по-тесните входове и която сега каза с леко озадачен тон:

— Моля за вашето извинение, командире, но ми се струва, че не разбираме от какво благоволихте да се заинтересувате?

— Имам предвид — от какво преживявате? Някоя от вас работи ли нещо? С какво си изкарвате хляба? Какво бачкате? — Ваймс не долавяше никакъв сигнал от Сибил, понеже не можеше да види лицето й, но майката на момичетата го зяпаше с усмихнат захлас. Уф, да му се не види, щом като щеше да си получи конското, поне да си го изкара до края.

— Искам да кажа, дами — продължи той, — как я карате в тоя живот? Как си изкарвате насъщния? Освен с шапчици, занимавате ли се с нещо друго — като с готвене например?

Друга щерка, вероятно Дроздина, но Ваймс можеше само да гадае, се прокашля и обясни:

— За щастие, командире, имаме прислуга за подобни неща. Ние сме благороднички, нали разбирате? Би било твърде, действително твърде немислимо да се занимаваме с търговия или занаят. Направо скандално! Това е просто невъзможно.

Като че ли се водеше съревнование по слисване на събеседник или по-скоро на събеседници. Ваймс обаче успя да се съвземе:

— Нямате ли сестра в дърварския бизнес?

Не е за вярване, помисли си той, че нито майка им, нито Сибил не се включват в разговора. Ето че сега друга щерка (вероятно Аманда?) изглежда се канеше да заговори. Защо, да му се не види, всичките носеха тези глупави воалени рокли? Никаква читава работа не може да се свърши в нещо толкова непрактично. Аманда (вероятно) каза внимателно: