Терри Пратчетт - Смрък

Ваймс реши да не продължи с „Къде" и наместо това рече с импровизирана фамилиарност:

— Е, нали знаеш как е, Ръждьо. Полицаят навсякъде ще открие престъпление, ако реши да се поразрови малко.

Лорд Ръждьо възвърна усмивката си, но беше леко скована:

— На твое място щях да слушам жена си, Ваймс. Не мисля, че ще откриеш нещо тук, дето да си струва да го ровиш!

Този път не последва никакво „какво" и липсата му някак се наби на очи.

Често е добра идея, както си мислеше Ваймс, да се създава работа на по-глупавите части от мозъка, така че да не се пречкат на по-важните, дето имаха да вършат същинската работа. И така, той позяпа първата в живота си игра на крикец цял половин час, преди вътрешният му часовник да го алармира, че скоро трябва да се върне в резиденцията, за да чете на малкия Сам (с малко късмет нещо, в което не се говори за ако на всяка страница) и да го пъхне в креватчето преди вечеря.

Навременното му пристигане получи одобрително кимване от Сибил. Тя грижовно му подаде нова книжка, която да чете на Сами.

Ваймс погледна корицата. Заглавието гласеше „Светът на àкото". Когато жена му се скри от поглед, той предпазливо я прелисти. Е, добре де, човек трябва да приеме, че светът се развива и че съвременните детски приказки вероятно няма да са за блещукащи мъничета с крилца. Докато прелистваше страница след страница, му светна, че който и да е написал тази книжка, със сигурност е знаел от какво хлапета като малкия Сами се кискат, докато съвсем останат без дъх. Той самият почти се усмихна на онази част за плаването по реката. Насред скатологията обаче имаше наистина доста интересна информация за септичните ями, боклукчиите и кенефаджиите и как кучешкият тор спомага за направата на най-първокласните кожи, и разни други неща, каквито изобщо не ти е хрумвало, че ти трябва да знаеш, но веднъж чути, някак ти се забиват в главата. Очевидно беше от авторката на „Пиш" и ако малкият Сам можеше да гласува за най-хубавата книга на света, щеше да е за „Пиш". Ентусиазмът му като че ли се разпалваше още повече от това, че необичайно пакостлив за Ваймс дух го подтикваше да озвучава до един всичките наложителни напъни.

По-късно, докато вечеряха, Сибил го разпита как е изкарал следобеда. Особено се заинтригува, когато той спомена, че е поспрял да погледа крикеца.

— О, още ли го играят? Това е страхотно! И как мина?

Ваймс остави ножа и вилицата си и за миг-два се втренчи умислено в тавана, преди да отвърне:

— Ами аз малко се поразговорих с лорд Ръждьо и трябваше да си тръгвам, естествено, заради Сами, но щастието се усмихна на свещениците, когато нападателят им успя да катурне двама от фермерите с умела употреба на гърбината. По този повод шапковецът обра малко освирквания, понеже при това си счупи млата, но по мое мнение решението му беше абсолютно правилно, особено като се има предвид, че фермерите бяха спретнали хиенска маневра. — Той пое дълбок дъх. — След като играта продължи, фермерите още не бяха съвсем във форма, но поеха глътка въздух, когато една овца се залута из терена и свещениците, приемайки, че това ще спре играта, се отпуснаха твърде рано, а Дж. Хигинс запрати страхотна бичкия под корема на преживния нарушител…

Най-накрая, осъзнавайки, че яденето съвсем изстива, Сибил го спря:

— Сам! Как стана такъв специалист по благородната игра на крикец?

Ваймс подхвана ножа и вилицата си.

— Не питай — въздъхна той. Същевременно един гласец в главата му се обади: „Лорд Ръждьо разправя, че тук нямало нищо за мен. По дяволите, най-добре да открия какво е то, какво?"

Той прочисти гърло и каза:

— Сибил, ти всъщност погледна ли книжката, която ми даде да чета на Сами?

— Да, скъпи. Педагогия О’Майна е най-прочутата детска писателка в света. Отдавна твори. Написала е „Мелвин и огромният цирей", „Джефри и вълшебната калъфка", „Малкото патенце, което се мислело за слон"…

— А написала ли е книжка за слон, който се мислел за патенце?

— Не, Сам, защото би било глупаво. О, „Дафне и сополанковците" също е нейна, а с „Голямата нужда на Гастон" грабна наградата Гладис X. Дж. Фъргюсън — за пети пореден път. Тя възбужда детския интерес към четенето, разбираш ли?

— Да — кимна Ваймс, — само дето е за говна и безмозъчни патенца!

— Сам, това е част от бита на човечеството, така че не бъди толкова педантичен. Сами е вече селско чедо и аз съм много горда с това, а и той обича книжките. Именно това е целта! Между другото, госпожица О’Майна спонсорира стипендии за Куирмския колеж за благородни девици. Сигурно вече е доста състоятелна, но чувам, че е взела Ябълковата вила — практически се вижда оттук, точно до хълма е, — и мисля, че е редно да я поканим в резиденцията, ако не възразяваш, разбира се.