Катрин Кер: Магия за дракон

— Разбирам ви, госпожо Тева. Но ми кажете само едно. По-вероятно е вещицата да е била мъж, а не жена. Видите ли, враговете ни са се опитвали да направят с вас онова, което в последна сметка са направили с Брик. Те са способни, ако даден човек е достатъчно слаб, да завладеят за известно време тялото му и да си служат с него като със свое собствено.

Брик простена, а в очите му бликнаха сълзи.

— Ваша светлост — обърна се към тиеринката, — никога не бих го направил. Никога не бих навредил на момиченцето. Моля ви да ми повярвате.

Ловиан метна изпълнен с въпрос поглед на Невин.

— Аз му вярвам, Ваша светлост. Сега, след като зная какво целят, мога да сложа край на опитите им. Позволявате ли да направя предложения, Ваша светлост?

— Разбира се.

— Две неща. Брик трябва да бъде изпратен някъде — но нали разбирате, не защото е виновен, а за собственото му добро — той се обърна към покрусеното момче. — Сега вече са установили връзка с теб, момко, и нищо чудно да се опитат отново да я използват. Ако успеят, този път ще те убият. Нали разбираш? Ще те използват, а след това ще те захвърлят.

Пребледнял, Брик кимна в знак на съгласие.

— Другото е отсега нататък капитанът да стане телохранител на детето. Винаги, когато излизате навън, госпожо Тевила, ще го вземате със себе си. Не мога да си представя как някой ще успее да завладее съзнанието на Кълин.

— И аз не мога — обади се Кълин. — Съгласен съм с Невин, Ваша светлост. След като не са успели с гадните си номера, те могат да изпратят някого с меч в ръка.

— Така да бъде! — Ловиан кимна решително на двамата поотделно. — Колкото до теб, Рода, отсега нататък ще се подчиняваш на заповедите на капитана.

— Ще слушам, бабо!

Всички се усмихнаха, разнежени от хубавичкото малко момиченце, защото то им донесе желаното облекчение сред мрачните неща, които ги заобикаляха. Само Невин знаеше, че детето е надарено и благодарение на елфическата кръв, която беше наследило от баща си, не само виждаше Дивите, но и можеше да им заповядва. Изподраното и насинено лице на бедния Брик даваше ясно да се разбере, че Рода проявява и голяма склонност към елфическа отмъстителност. Независимо от всичките си притеснения Невин разбра, че трябва да намери мъничко време за нея.

Тази вечер тревогите силно го притискаха. Точно след залез се качи в стаята си и отвори капаците, за да пусне вътре хапливия есенен въздух. Вечерта беше кристално ясна и той виждаше далеч отвъд града, долу до пристанището, където призрачната бяла пяна на вълните отразяваше звездите, които изгряваха на кадифеното тъмно небе. Чу отдалеч да отеква бронзовата камбана в храма на Мананан, която оповестяваше, че хората на гуербрета вдигат желязната верига, за да затворят пристанището за през нощта. В града няколко кучета излаяха в отговор, тук-там отблясъци от светлината на фенер, който подскачаше по улицата, пронизваха тъмнината или я разсичаше светлина, хвърлена от прозорец. При вида на звездите и изгряващата луна умората му се оттече и той остана там още няколко минути, облегнат на перваза, почти без да мисли, докато не го сепна тихо почукване. Илейно промърмори някакво извинение и се пъхна вътре, затваряйки вратата тихо зад себе си. Невин не преставаше да се чуди как огромният бардекец е в състояние да се движи грациозно и безшумно, като същинска котка.

— Току-що надникнах да видя нашия затворник лорд Перин — рече Илейно. — Днес изглежда много по-добре. Дяволски бързо се възстановява. Треската, от която страдаше, би убила обикновен човек… Е, не съм някакъв хирург, разбира се.

— О, съгласен съм напълно с диагнозата ти. Погледна ли аурата му?

— Огледах я и тя определено изглежда доста по-здрава. Не мога да възприема необикновения й цвят, такъв един зеленикав, на странни лилави ивици и петна.

— Истина ти казвам, досега не съм виждал подобно нещо. Хайде да слезем при него! Ако е достатъчно добре, ще се опитаме да поработим. Почакай само да взема някои неща, от които имам нужда.

Въпросният затворник обитаваше малка стая в една от ниските кули, струпани около главния брох. Пред вратата му стоеше пазач, защото до залавянето си лорд Перин от Алобри се бе подвизавал като един от най-умелите конекрадци в кралството — престъпление, което се наказваше с публично обесване след публично бичуване. Беше извършил и още едно, по-тежко престъпление, но Невин го пазеше в тайна по няколко основателни причини. Предишното лято Перин отвлече и изнасили Джил, единствената дъщеря на Кълин от Кермор, но го стори с някакъв объркан деомер, при такива необикновени обстоятелства, че Невин нямаше представа дали е престъпник, или жертва на странна магия. Преди да стигне до някакво заключение, трябваше да проучи по-задълбочено този въпрос, но ако Кълин разбереше, лордът нямаше да живее достатъчно дълго, за да бъде изучен. Всъщност той едва не загина от охтика, защото бе злоупотребявал с инстинктивната си магическа способност.