Андреа Креймър - Вълче биле

— Кала, Шей — каза Аника, без да обръща внимание на искрите, които прехвърчаха между двамата. — Това е Сайлъс, Книжникът на Халдис.

Аз се взрях в изпомачканата му тениска и шантавата коса.

— И той ли е Търсач?

Въобще не приличаше на такъв.

Устните на Аника потръпнаха, сякаш се мъчеше да не се разсмее.

— Като Книжник Сайлъс разполага с малко по-голяма свобода в избора на облекло. Малко вероятно е да му се наложи да се бие.

— Какво е Книжник? — попита Шей.

— Такъв, който се занимава с бумащина — промърмори Конър.

— И това — от устата на човек, който е почти неграмотен — жлъчно отвърна Сайлъс. — Каква обида! Дали някога ще го преживея!

— Ще престанете ли, вие двамата! — скастри ги Аника и се обърна към Шей. — Книжниците се грижат за събирането на сведения и за архивите ни.

— Това изобщо не е точно… — започна Сайлъс, издувайки възмутено гърди.

— Достатъчно точно е — прекъсна го Аника. — Просто я поздрави.

— Слушам, госпожице Добри маниери — отстъпи Сайлъс. — Само се опитвах да си опазя реномето.

Думите им ме озадачиха и то не само защото Сайлъс бе толкова странен. Очевидно бе, че Аника командва, но въпреки това като че ли нямаше нищо против непрекъснатото им заяждане. Стражите трябваше да се подчиняват безпрекословно на своите господари. Коментари, като тези, които Търсачите непрекъснато ръсеха, биха навлекли на всекиго от нас сериозно наказание. А ето че Сайлъс, Конър, всички те се отнасяха с Аника като с приятел.

Обърканите ми мисли бяха прекъснати от начина, по който Сайлъс се взираше в мен, накланяйки глава ту напред, ту назад, сякаш се опитваше да открие най-добрия ъгъл, под който да разгледа някакъв особено интересен екземпляр, появил се върху масата в лабораторията му.

— Ти си алфа, така ли? Хубавичка си. Това е интересно. А пък аз си мислех, че всичките приличате на вещици или нещо такова. Наслушали сме на всякакви ужасяващи истории за Стражите. Престъпление против природата, нали се сещаш.

„Престъпление против природата? Какви, по дяволите, ги дрънка този?“

Примигах насреща му, неспособна да кажа каквото и да било.

Сайлъс премести изпитателен поглед върху Шей.

— Хммм. А ти трябва да си Потомъкът.

Той бавно го обиколи, поспирайки за малко, за да разгледа татуировката на тила му. По устните му се разля усмивка.

— А ето го и знакът. Я виж ти! Най-сетне светлина в тунела. Човече, от толкова време се надявам да се срещнем. Бях започнал да се съмнявам, че изобщо ще се стигне дотук. Грант казва, че харесваш Хобс. Фантастично. Жалко, че се е задействала онази магия — звучеше така, сякаш съучениците ти са били на път да подхванат много интересна дискусия, когато проклятието го застигнало. Е, какво да се прави.

— Грант? — изпелтечи Шей. — За какво, по дяволите, говориш?

— Грант Селби — поясни Сайлъс. — Той е един от агентите ни.

— Я чакай — намесих се аз, примигвайки няколко пъти. — Нашият учител? Нашият учител по философия е един от вашите агенти?

— Аха — усмихна се Сайлъс. — Добро прикритие, нали?

Аника прекоси стаята и се зае да подрежда бъркотията от листа, които Сайлъс бе изтърсил върху масата.

— Очевидно е, че не можем да се доближим незабелязано до Пазителите. Ето защо започнахме да привличаме на своя страна обикновени хора, които да ни служат като разузнавачи. Не твърде много, разбира се — не искаме да рискуваме повече животи, отколкото е необходимо. Обикновено това са хора, натъкнали се на нашия свят по една или друга случайност. Попаднали между куршумите, така да се каже. Онези, които са заинтересовани от изхода на войната, обикновено ни предлагат помощта си и най-способните от тях изпращаме в действие. За да събират информация.

— Като наши учители? — попитах.

Това ми се струваше безумно. Безумно и опасно. Кой би се съгласил да участва в нещо подобно? Господин Селби бе или невъобразимо храбър, или животът му беше дотегнал.

— Училището ви е най-подходящо за целите ни, тъй като представлява точно онази смесица от обикновени хора, Стражи и Пазители, която най-добре ни разкрива намеренията на Пазителите — обясни Сайлъс. — А то назначава единствено обикновени хора за учители. През последните няколко години винаги успявахме да държим по един-двама агенти там. С тяхна помощ значително усъвършенствахме разузнавателните си операции.

— Рано или късно, все трябва да го изтъкне — прошепна Конър в ухото на Адна, толкова силно, че всички го чухме. — Ще рече човек, че той е единственият в този отряд, на когото някога е хрумвала добра идея.