Андреа Креймър - Вълче биле

Сабин изцъка с език и застана пред мен, така че да може по-добре да огледа творението на Брин.

— Изобщо не го правиш както трябва. Ще стане накриво.

— Защо не се заемеш ти? — сопна се Брин.

— С удоволствие — Сабин посегна към ножицата.

— Я почакайте — намесих се аз и толкова рязко се изпънах, че Брин бе принудена да дръпне трескаво ръка, за да не ме прободе с ножицата. — Сериозно ли говориш, Сабин? Искаш да ме подстрижеш?

Намръщих се насреща й — изобщо не бях сигурна, че й имам доверие да ми направи прическа, която да ми отива.

— Ще ми бъде приятно, Кала. Винаги аз подстригвам Козет.

За миг очите й помрачняха, но после отново се усмихна.

— О, Козет има страхотна коса — грейна Брин. — Трябва да дадеш на Сабин да довърши, Кал. Аз идея си нямам какво правя. Много ме бива в оформянето на прически, но в подстригването никаква ме няма.

Преглътнах с усилие, но все пак кимнах — след като Сабин щеше да бъде наша съюзница, трябваше да забравя старата ни вражда.

Брин въздъхна облекчено и й връчи ножицата.

В този миг някой се прокашля зад нас и ние се обърнахме към вратата.

— Ъъъ, здравейте — Шей разроши косата си и ни погледна с такъв вид, сякаш всеки миг щеше да побегне.

— Здрасти, Шей — каза Брин, без да успее да прикрие напълно хихикането си, докато местеше поглед между нас двамата.

Сабин му кимна, след което насочи вниманието си към главата ми.

— Какво става? — Шей пристъпи нерешително в стаята, сякаш все още не бе съвсем сигурен доколко бе безопасно да е тук.

— Опитваме се да оправим прическата на Кала. Тя здравата я беше оплескала — обясни Брин и нави няколко от отрязаните ми кичури около пръста си. — Какво всъщност използва?

— Градинарски ножици — отвърнах, без да вдигам очи от пода. Не трябваше да си тръгвам от стаята на Шей, преди да съм поговорила с него. Сега нещата между нас бяха крайно неловки и нямах представа как да ги оправя.

— Нищо чудно, че изглежда толкова ужасно — промърмори Сабин.

— Аз пък мисля, че й отива — възрази Шей и направи още една крачка към нас.

Сабин се изсмя.

— Според теб Кала ще изглежда добре дори ако хване проказа.

Изчервих се, а Брин се изкиска.

Шей се усмихна смутено и отново се прокашля.

— Кал, надявах се да поговорим.

Прехапах устни, но и този път не вдигнах очи.

— Добре, но сега съм малко заета.

— Да, да, разбирам. Е, аз ще бъда в стаята си.

— Добре.

Той напъха ръце в джобовете си, но поне се въздържа да не си тръгне на бегом.

Брин се разсмя.

— Мисля, че го уплашихме.

— Стаята си е страшничка — подхвърли Сабин, без да престава да върти умело ножицата. — Сигурно му е трудно да свикне.

Едва се сдържах да стоя неподвижно.

— Да свикне с какво?

— С това, че е новият алфа. Рен си отиде, сега е негов ред. Не е лесно за преглъщане. Той е вълк едва от няколко седмици, не е свикнал с това като нас.

— Какво?! — възкликнахме двете с Брин в един глас.

— Кала, престани да се въртиш. Така или ще те порежа, или ще ти съсипя косата — каза Сабин най-спокойно.

Сграбчих я за китката, но тя продължи да ме гледа невъзмутимо.

— За какво говориш, Сабин? — попитах бавно.

Ъгълчетата на устните й подскочиха, сякаш тя единствена бе посветена в някаква ужасно забавна шега.

— Ама ти сериозно ли? Наистина ли не знаеш?

Сбърчих чело и се обърнах към Брин, чието объркване бързо отстъпваше място на изумление.

Усмивката на Сабин стана още по-широка.

— Виждаш ли, Брин знае.

Брин кимна.

— Права си… разбира се, че си права. Не мога да повярвам, че не забелязах…

Тя ме погледна и бузите й порозовяха виновно.

— Просто винаги съм си мислела, че ще бъде Рен.

— Но… как?

Не можех да повярвам, че съм принудена да задам този умолителен въпрос на Сабин.

— Всъщност е съвсем просто — Сабин освободи ръката си от безчувствените ми пръсти и отново се зае с подстригването. — Всички знаем, че алфите не могат да бъдат, по липса на по-добра дума, издигани. Те се раждат. Шей винаги е бил алфа, само че не беше вълк. Когато ти го превърна в такъв, това автоматично го направи претендент.

Сабин имаше право. Алфите не можеха да бъда издигани от редиците на обикновените вълци. Това бе и една от причините, поради която решението на проблема със Стражите, който Пазителите във Вейл бяха измислили, нямаше да сработи. Не можех обаче да разбера къде е мястото на Шей във всичко това.

Брин се плесна по челото.

— Ама че съм глупачка!

— Е, значи и аз трябва да съм глупачка, защото все още не разбирам нищо — сопнах се рязко.