Тери Пратчет - Истински пари

— Е, поне са ви спестили усилието да ги пускате в кутиите лично — обобщи Лорд Ветинари жизнерадостно. — Както сам отбелязахте, това явно е бил случай, при който хладната логика е трябвало да отстъпи място на здравия разум, обичайно присъщ на, да речем, редовите пилета. Но не това е причината да ви поканя тук днес.

— Ако е заради марките с лепило с вкус на зеле… — подхвана пак Влаго.

Ветинари махна с ръка.

— Забавен инцидент, който, струва ми се, не отне ничий живот.

— Ъм, второто издание на марката от петдесет пенса? — предположи Влаго.

— Тази, която придоби популярното название „Любовниците“? Действително, Лигата на благоприличието направи официално възражение, но…

— Художникът ни не е осъзнавал какво рисува! Той не разбира много от земеделие! Сметнал е, че младата двойка сее семена!

— Ахм — отбеляза Ветинари. — Доколкото разбирам обаче оскърбителният акт може да се забележи в подробности само под значително увеличение, така че оскърблението, ако то действително се явява такова, изцяло зависи от решението на оскърбените лица да поставят марката под лупа.

И той разтегна устни в една от своите умерено заплашителни усмивки.

— Разбирам обаче че ограниченият брой марки от този вид, намиращи се в обръщение сред колекционерите, са прикрепени от външната страна на обикновен кафяв плик 1 1 „Обикновеният кафяв плик“ е нарицателно за компрометиращи материали (например порнография), които пристигат по пощата в такива обикновени пликове, за да не привличат внимание. Т.е. компроматът се очаква да е вътре в плика, а не върху него — Бел.прев. .

Патрицият се взря в безизразното лице на Влаго и въздъхна.

— Кажете, г-н Мустак, как би ви харесало да изкарате малко истински пари?

Влаго обмисли въпроса за момент и внимателно формулира насрещен въпрос.

— Какво ще се случи с мен, ако се съглася?

— Ще се окажете в началото на нова кариера, изпълнена с предизвикателства и приключения, г-н Мустак.

Влаго се размърда неспокойно на мястото си. Нямаше нужда да се оглежда, за да предположи, че внезапно някой се е появил на пост до вратата. Някой със здрава, но не очебийно набита фигура, в евтин тъмен костюм и напълно лишен от чувство за хумор.

— И, напълно хипотетично, какво ще се случи, ако ви откажа?

— Можете да си излезете през онази врата ето там и въпросът повече няма да бъде повдиган.

Това беше друга врата. Не тази, през която Влаго беше въведен.

— Онази врата там — посочи я той, като се изправи.

— Точно така, г-н Мустак.

Влаго се обърна към Дръмнот.

— Ще ми услужите ли с молива си, г-н Дръмнот? Благодаря ви.

Той отиде до вратата и я отвори. После сви длан на фуния пред ухото си театрално и пусна молива.

— Да видим колко е дълбо…

Трак! Моливът отскочи и се изтърколи по съвсем солиден на вид под. Влаго го вдигна и се взря в него. След това бавно се върна на стола си.

— Там преди нямаше ли дълбока яма с шипове на дъното? — попита той.

— Нямам представа откъде ви е хрумнало такова нещо — отвърна Ветинари.

— Ама аз съм сигурен, че имаше — настоя Влаго.

— Дръмнот, ти имаш ли идея как нашият г-н Мустак е могъл да остане с впечатлението, че зад онази врата е имало яма с шипове? — попита Ветинари.

— Главата ми не побира как му е хрумнало такова нещо, Милорд — изчурулика Дръмнот.

— Аз съм много доволен от позицията си в Пощенската служба, да знаете — Влаго осъзна, че звучи отбранително.

— Не се и съмнявам. Вие сте отличен Пощенски началник — похвали го Ветинари.

После се обърна към Дръмнот, като внимателно сгъваше някакво писмо и го подготвяше за запечатване.

— Това е готово. Сега най-добре да се занимая със съобщенията от Генуа.

— Да, милорд — съгласи се Дръмнот.

Тиранинът на Анкх-Морпорк се наведе над работата си. Влаго наблюдаваше безизразно как Ветинари извади малка, но тежка на вид кутия от чекмедже в бюрото си, измъкна от нея пръчка черен восък и с влудяващо търпение и концентрация стопи малка част от восъка върху приготвеното писмо.

— Това ли ще е всичко? — попита Влаго.

Ветинари вдигна поглед, искрено изненадан да види, че посетителят още не си е тръгнал.

— О, да, г-н Мустак. Свободен сте.

Той остави настрана восъка и взе от кутията черен пръстен с монограм.

— Искам да кажа, нали няма никакъв проблем?

— Не, никакъв. Вие сте образцов гражданин, г-н Мустак — увери го Ветинари, като внимателно отпечатваше едно масивно В върху восъка. — Ставате сутрин в осем, заемате се с работата си половин час по-късно. Превърнахте пощата от истинско бедствие в добре смазана машина. Плащате си данъците и едно птиче дори ми прошепна, че оглавявате списъка от кандидати за председател на Гилдията на търговците следващата година. Отлична работа, г-н Мустак!