Л. Смит - Кръвожадност

— Оставих нещо… — поде смутено и гласът й замря. Но аз усетих нещо в мозъка си — като преплитане на две съзнания и бях сигурен, че тя няма да се бори с мен.

Възрастната придружителка се размърда и се изправи от мястото си.

— Ами да, наистина забравих нещо — заяви, след което излезе и забърза надолу по коридора, без да се обръща. Металната врата на купето се затвори с тихо изщракване и аз дръпнах плътните тъмносини завеси, които закриха прозореца, гледащ към коридора.

— Приятно ми е да се запознаем — изрекох и се поклоних на двете момичета. — Името ми е Реми Пикар — додадох и погледнах тайно към билета, подаващ се от джоба на сакото.

— Реми — повтори тихо по-високото момиче, сякаш искаше да запомни името ми. Усетих пулсирането на острите ми зъби във венците. Бях гладен, а тя беше толкова прелестна… Стиснах устни и се заставих да се овладея. Не още.

— Най-сетне! Леля Мини никога не ни оставя сами! — възкликна по-голямото момиче. Изглеждаше около шестнайсетгодишна. — Тя смята, че не може да ни се вярва.

— А в момента може ли да ви се вярва? — подкачих я, като се впуснах в лек флирт. Като човек щях да се надявам подобна размяна на любезности да завърши със стискане на ръка или лека целувка по бузата. Сега мислех единствено за кръвта, течаща във вените на девойката.

Настаних се до по-голямото момиче, а по-младото впери любопитния си поглед в мен. Тя ухаеше на гардении и току-що изваден от фурната хляб. Сестра й — най-вероятно бяха сестри, с еднаквите си кестеняви коси и стрелкащи се сини очи — излъчваше по-богат аромат, екзотична смесица от индийско орехче и наскоро окапали есенни листа.

— Аз съм Лавиния, а това е Сара Джейн. Местим се в Ню Орлиънс — рече едното момиче и остави ръкоделието в скута си. — Искате ли да ви кажа нещо? Боя се, че Ричмънд ужасно ще ми липсва — додаде унило.

— Татко почина — включи се в разговора Сара Джейн и долната й устна потрепери.

Аз кимнах, като прокарах език по острите кучешки зъби. Сърцето на Лавиния биеше по-силно от това на сестра й.

— Леля Мини иска да ме омъжи. Ще ми разкажете ли какво е да си семеен, Реми? — Лавиния посочи към пръстена на четвъртия ми пръст. Колко наивна бе тя и колко малко знаеше, че пръстенът няма нищо общо с брака, но има много общо с възможността да преследваш момичета като нея на дневна светлина.

— Да си женен е хубаво, ако си срещнала подходящия мъж. Мислиш ли, че ще го срещнеш? — попитах я, взирайки се в очите й.

— Аз… аз не зная. Предполагам, че ако прилича на вас, ще се смятам за късметлийка. — Дъхът й опари бузата ми и аз знаех, че няма да мога да се сдържа още много дълго.

— Сара Джейн, обзалагам се, че леля ти има нужда от помощ — заявих, като впих поглед в зелените очи на момичето. Тя застина за миг, сетне се извини и излезе да намери леля си. Нямах представа дали съм я заставил чрез внушението си или се бе подчинила на заповедта ми, защото просто беше дете, а аз — възрастен.

— О, вие сте истински дявол, нали? — попита Лавиния с усмивка, а очите й блеснаха игриво.

— Да — отвърнах припряно. — Да, аз съм истински дявол, скъпа моя. — Оголих зъбите си и видях с огромно задоволство как очите й се разшириха ужасено. Най-хубавата част от храненето беше очакването, да видя как жертвата ми трепери, безпомощна, моя. Наведох се бавно, наслаждавайки се на мига. Устните ми се впиха в нежната й кожа.

— Не! — ахна тя.

— Шшт — прошепнах, притеглих я по-близо и зъбите ми докоснаха кожата й, отначало съвсем леко, сетне по-настойчиво, докато накрая ги забих в шията й. Стенанията й се превърнаха във викове и аз притиснах длан към устните й, за да ги задуша, докато смучех жадно сладката течност. Тя изпъшка леко, но много скоро стоновете й се превърнаха в котешки мяукания.

— Следваща спирка Ню Орлиънс! — извика кондукторът, изтръгвайки ме от опиянението.

Погледнах през прозореца. Слънцето се бе спуснало ниско в небето, а почти мъртвото тяло на Лавиния бе натежало в ръцете ми. Отвън Ню Орлиънс изникна като мечта, виждах безбрежната синева на океана. Приличаше на живота, който ме очакваше: безкраен низ от години, безкраен низ от хранения, безкраен низ от хубави момичета със сладки въздишки и сладка кръв.

— Неизтощим копнеж по теб, задъхан, вечно млад 2 2 „Ода за гръцката ваза“, превод Моис Бело. — Бел.прев. — прошепнах, доволен колко чудесно пасва строфата от стихотворението на Кийтс на новия ми живот.

— Господине! — Кондукторът почука на вратата. Излязох от купето, като изтрих уста с опакото на ръката си. Беше същият млад мъж, който ни бе спрял двамата с Деймън малко след Мистик Фолс и зърнах как по лицето му премина сянка на подозрение.