Л. Смит - Ненаситност

Затворих рязко дневника и свих устни при спомена за глупостта ми. На долния етаж беше настоящата реалност и мислите за миналото нямаше да помогнат. Захвърлих дневника в куфара и слязох долу.

Ала вместо Лекси ме посрещна пустота и ужасната, позната миризма.

На смърт и разложение.

Лекият бриз шумолеше през строшеното дърво; задната врата зееше широко отворена. Потръпнах неволно. Тишината, отсъствието на Лекси, виеха като банши 4 4 Зъл дух в ирландската и шотландската митологии. Според вярването зловещите му писъци вещаят смърт. — Бел.прев. .

Вятърът духна от пода лист хартия с големината на билет. Докато го вдигах, усетих как кожата ми настръхва от вледеняващ ужас.

Върху него пишеше само:

„Отплата номер две.

13 ноември 1864

„Аз съм прокълнат. Вече го разбрах. Може би тъкмо това означава да бъдеш вампир. Може би трагедията и злото идват с глада и зъбите; не е само жаждата за човешка кръв. Това е безкрайната самота, да си откъснат от истинския живот и истинските връзки. Смъртта винаги ще бъде моя спътница, разделяща ме от онези, които обичах.

В главата ми има списък с имена и с всеки изминал ден става все по-дълъг. Първата, която умря заради мен, беше Розалин. Катрин не можа да понесе годежа ни и уби момичето. Ръцете ми са изцапани дори с кръвта на Катрин. Макар че тя бе тази, която нахлу в моя живот и в този на брат ми и го преобърна с краката нагоре. Тя умря в резултат на моите действия. Не биваше да се опитвам да вразумя баща си, да го убеждавам да погледне по друг начин на нещата. Веднага, щом ми довери плановете си за лова на вампири, трябваше да сторя всичко, което бе по силите ми, за да махна Катрин от града.

Пърл. Тя също можеше да избяга. Не зная каква точно е нейната история, но тя ми изглеждаше много по-миролюбива и по-добра от Катрин.

Барманката Алис.

Всички човешки същества, с които се храних в Ню Орлиънс. Твърде много, за да назовавам имената им, дори и да си бях направил труда да ги науча. Те бяха просто хора, имали нещастието да пресекат пътя ми, когато съм бил гладен или съм имал нужда от нещо.

Кали. Тя умря, защото бях достатъчно глупав, за да си помисля, че тя ще бъде възнаградена, задето е помогнала на двама вампири.

Семейство Съдърланд.

Бриджет. Лидия, госпожа Съдърланд и Уинфийлд. Едно нормално семейство, имало злощастието да привлече вниманието на един луд, отмъстителен вампир.

А сега и Лекси. Лекси, която трябваше да остане в Ню Орлиънс, в своя приют за неживи, в безопасност в своя свят, където щеше да продължи да върши това, което според нея бе добро.

Тя ще е следващата, която ще умре, освен ако не измисля начин да я спася.

Прекарах твърде дълго време в Ню Йорк, оплаквайки съдбата си, потиснат и нещастен, чувствайки се прокълнат. Като не предприемах нищо, а само роптаех и хленчех, позволих на злото да вилнее около мен. Сега вече бе време да действам, в името на справедливостта. Трябва да канализирам самотата и отчаянието си и да ги превърна в гняв. Трябва да престана да бъда страхливецът, който винаги съм бил, и в живота, когато позволих на баща си да ме накара да приема брак, който не желаех, и в смъртта, когато позволих на Деймън да ме измъчва и да убива хората, които обичам.

Никога повече няма да позволя на другите да ме подчиняват на волята си. Отсега нататък ще се боря. И ще освободя Лекси, дори и да е последното нещо, което ще направя.“

Смачках листа в юмрука си и изръмжах от гняв. Как я бе отвел? Не бях доловил нищо, дори с вампирските си сетива. Слугите, няколко мишки и плъхове в стените, но нищо повече. Вампирът Лушъс бе дошъл напълно безшумно и бе успял да залови — или обезвреди — Лекси, преди тя да успее да извика. Каква скорост, каква Сила би трябвало да притежава!

Ала въпреки цялата си вампирска древност, въпреки че беше „пряк потомък на Дявола“, въпреки цялата си чудовищност, той притежаваше — и този един-единствен лист бе доказателство за това — една много човешка слабост. Имаше нуждата да злорадства. Ако на негово място беше Деймън, когато слязох долу, щях да видя мъртвата Лекси на пода. Ала звярът искаше да зная, че всеки около мен е в опасност, да ме изплаши, преди да ме убие.

Сега ме движеше една-единствена мисъл. Ако Лекси все още беше жива, мой дълг бе да я открия и спася. А ако не беше жива… мое право и удоволствие беше да убия верния слуга на Клаус. В това се заклех.

Какво ми бе казал той? Око за око. Той бе отнел нещо ценно от мен и Деймън, нашите съпруги и тяхното семейство, защото ние му бяхме отнели Катрин. Но Съдърланд бяха човешки същества без значение за него, които бе много лесно да убие. Любимата му Катрин бе умряла в пламъците в църквата.