Алиса Дей: Разкриването на Атлантида

Или поне това опитваше да убеди самия себе си.

Нямаше нищо общо с желанието да види лицето й.

Национален парк „Йелоустоун“, пътят за хотел „Мамът Хот Спрингс “

- Не ми харесва!

Тиарнан, изгубена в спомени, доведени от твърде много нощи на разочароваща възбуда и заплетени чаршафи, завъртя очи, сякаш мъжът от другата страна на слушалката може да я види. Стисна волана на средно голямата бракма, която бе наела и въздъхна. Не бе удачно да се кара с шефа си, докато шофира по незнайни пътища насред пустошта в тъмното.

- Тиарнан, този път няма да получиш каквото желаеш, като ме игнорираш - предупреди я той, а от слушалката гласът му излизаше повече като ръмжене. - Изключено е тази шумна веселба да е просто парти. Охраната е предупредена да си държи очите на четири, след като проникнахме в базата им данни.

Тиарнан преброи тихо до двадесет и четири удара, по един за всеки месец, през който е работила с Рик Лоурънс.

- Отново ли броим? Знаеш, че мразя, когато го правиш.

Жената изстена, но сметна, че е по-добре да му отговори, преди той да е направил нещо драстично като например да сложи край на операцията, защото се съмнява, че тя е в опасност. Правил го бе и преди.

- Рик, аз съм разследващ журналист. Бях разследващ репортер много преди ти да се появиш от нищото и да се присъединиш към „Бостън Хералд“ като мой редактор - каза тя, но въпреки че водеха този спор поне за десети път, гласът й бе спокоен. - Не ми трябва бавачка, или по-голям брат, както и бодигард. Тази история е моя и ако не възнамеряваш да наемеш някой да ме завърже и натика в багажник, ще отида на това празненство и ще остана за конференцията.

Последва дълго мълчание през все по-статичната връзка. След това Рик изруга тихо низ от доста изобретателни обиди. А в следствие на фразата на устните на Тиарнан се настани мрачна усмивка. Изобретателни обиди. Чудно! Звучеше като заглавие за първа страница.

- Виж, според новата информация един от най-опасните вампири в страната има намерение да се появи там. Ако знаехме това, когато подготвяхме всичко, изобщо нямаше да те пращаме сама -раздразнението му се долавяше дори и през слушалката.

Сега нищо не можеше да я спре. Хората умираха и щеше да стане още по-зле, ако някой не се изправи; някой като нея или като атлантите, надяваше се тя.

- Нужно е само добрите мъже и жени да не правят нищо, за да триумфира злото - контрира го тя и съвсем леко го коригира, докато оглеждаше пътя, по който шофираше и всичко заобикалящо го.

Светлината, която се процеждаше между дърветата от двете страни на пътя, придаде на ситуацията привкус, достоен за Стивън Кинг и свръхактивното й въображение почти очакваше във всеки момент да бъде нападната от чудовища.

Обзалагаше се, че Кинг се е изненадал, когато е разбрал, че всички чудовища, за които някога е писал, наистина съществуват. Или не? Може би вече е знаел...

- Не ми цитирай Бърк! - сопна й се Рик, като прекъсна умствените й странства. - Очаква те уикенд, който се надяваш да бъде изпълнен с най-лошия вид зло: вампири, вероятно и шейпшифтъри с промити мозъци, както болни и побъркани учени и неврохирурзи, които не обичат нищо повече от това да правят дисекция на мозъци, докато собствениците на тези мозъци са още живи. Опасно е , Тиарнан. Не си Лоис Лейн.

- Не желая да бъда Лоис Лейн - наежи се тя и насочи спора към съвсем друга посока. - Искам да съм Супермен. Да пратя вампирите, замесени в тази конспирация, обратно в ада, от който са дошли. Искам да мога да спя, без да бъда преследвана от кошмари как Сузана умира и искам да съм в състояние да се погледна в огледалото, знаейки, че съм направила нещо.

Тя вдигна ръка, за да изтрие сълзите на ярост от лицето си.

Когато Рик отново проговори, гласът му бе много по-спокоен.

- Знам. Знам. Няма да понеса да свършиш като Сузана или по-зле. Нали знаеш, че те не поробват само шейпшифтъри?

- Знам. Ето защо пуснахме в ход разследването срещу Международната асоциация за свръхестествена неврология. Трябва да разберем как го правят, за да можем да ги спрем - отвърна тя сурово. - Защо някои човешки учени, биха постъпили така? Искам да кажа, знам, че вампирите нямат души. Но говорим за човешки същества.

- Използваш термина неточно - каза Рик.

Тиарнан направи завой и разпознала крайната си цел, въздъхна с облекчение. „Репортер, загубен в пустошта“ не беше водещото заглавие, към което се стремеше.