Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

- Рик, стигнах пункта пред северния вход. Трябва да те оставям, за да сложа глуповатото си и невинно изражение, докато разговарям с този човек и да платя таксата за вход.

- Ти дори не си руса.

- Забавен си. Открих, че ако ме подценяват, мога да измъкна повече информация, отколкото, ако се перча с умствените си заложби. Ще ти се обадя по-късно.

Натисна бутона на хендсфрито си, след което намали и спря пред голямата порта, като озари с усмивката си рейнджъра с квадратна челюст, който вървеше бавно към нея с намерението да си поговорят. Мъжът премига няколко пъти, след това нетърпеливо й се усмихна. Имаше сини очи, къса подстрижка и искреността на момче-скаут.

- За конференцията на МАСН ли сте тук? - попита той и се загледа в клипборда в ръцете й, като не изчака отговора й, преди да продължи. - Име?

- Трейси Баум - отвърна тя меко. Прикритието й щеше да премине през доста проверки. - Нюросайънс Куотърли.

Рейнджърът отбеляза с тик нещо в своя клипборд.

- Готова сте, г-це Баум - започна мъжът и устните му се извиха в широка усмивка. - Знаете ли...?

- Благодаря ви толкова много - прекъсна го тя и запали двигателя, разпознала знака, който й показваше, кога един мъж иска да си говори с някого. - Много работа за вършене, науката няма да чака една жена. Благодаря ви, полицай.

Тиарнан се облегна на седалката и се отдалечи от рейнджъра, като се насочи към хотела. Ако бе пристигнала през деня, щеше да оцени великолепната гледка, за която толкова бе слушала. Говореше се, че връх Електрик бил невероятен и мостът пред нея, минаващ над река Гарднес, бяха места, които в туристическите пътеводители се намираха в графата „трябва да видите“.

Не че тя бе туристка. Туристите по принцип не се опитваха да открият тайни, които могат да ги убият. Не го призна по телефона, но Рик имаше право. Разбира се, че винаги бе прав, този мъж бе честен до глупост.

Ако изобщо нещо като честен до глупост можеше да съществува, що се отнася до нея. Честността беше изящен дар в свят, пропит от заблуди, тайни и лъжи. Като всяко едно от тези неща й причиняваше физическа болка, сякаш щитът, който бе изградила, не бе достатъчно силен.

Но не и Рик. Би я нагрубил безброй пъти, но никога не би я излъгал. Той бе директен човек. Мисълта за него я накара да се засмее, точно в момента, когато пред очите й се показаха ослепителни светлини.

Пристигна. Хотелът „Мамът Хот Спрингс“. Тя зави към паркинга и паркира автомобила в празното пространство между огромна бяла лимузина и червена спортна кола.

- Слава на италианските прелести - промърмори с почит. - Това е ламборджини.

Не забеляза нито вале, нито пиколо, затова натисна един от бутоните за бързо набиране. Рик отговори след първото позвъняване.

- Имаме потвърждение. Гледам към вампмобила. По-точно ламборджини Галардо ЛП-560-4, произведено през 2009 година.

След това огледа паркинга за водача на това така отличаващо се возило, за което знаеше, че се произвежда специално за много важни клиенти. Прозорците бяха изработени от черно стъкло, проектирани така, че нито един слънчев лъч да не може да проникне през тях.

Рик извика в ухото й.

- И какво означава това, Бътлър?

- Това е колата на вампира. Принадлежи на Девън, фамилия неизвестна, според слуховете той е местният водач на вампирите в тази част на страната. Обича да се дегизира и да носи тъмни очила, така че никой не е съвсем сигурен как изглежда.

- Не е чудно защо се крие, след онова, което твоите приятели, атлантите, сториха на лидерите на вампирите, които са срещнали наскоро - отбеляза Рик.

Странно, но пулсът на Тиарнан се забави при споменаваното на атлантите. Така и не разказа на Рик или някой друг цялата история. Че попадна на ужасното парти в Бостън и се събуди под купола на изгубения континент.

Атлантида.

Бренан... който напоследък се появяваше в твърде много нейни нощи като звездата в най-безсрамните сексуални сънища, които някога е имала.

Образът на дивите му, почти обезумели студени като лед зелени очи: очи, които я гледаха от високо, докато мускулестите му ръце я притискаха към твърдото му горещо тяло, изгори съзнанието й и тя потрепна. Лице излязло от кориците на списанията, майсторки изваяни мъжествени черти, заобиколени с вълни от гъста, дълга черна коса. Силата, страстта или нещо друго го бяха подлудили. Побърка се и след това изчезна.

Все още се чудеше за това. За него.

- Там ли си още?

Тя премигна. Почти бе забравила за Рик, с когото разговаряше.