Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

За съжаление, брилянтният му план не проработи. В момента, в който вдиша аромата на печено месо и вино, идващ от кухнята в таверната, му се прииска да не го бе правил, защото главата му започна да се върти.

- И така, красавице моя, има ли някое закътано място, където да отидем, за да ти дам възможност да спечелиш още от тези сребърници? - сграбчи я за добре стегнатия задник и се ухили порочно.

Напоеното му с вино съзнание го успокои, че тя не беше робиня, а свободна жена и съвсем спокойно можеше да му откаже. Но на лицето й се четеше пълно объркване.

- Съжалявам, но не говоря чужди езици - каза тя и се сви, сякаш очакваше той да я набие заради провала й.

Измъкна се от прегръдката му и се зае със задачата да събере разпръснатите монети, като междувременно удряше през ръцете алчните благодетели на кръчмата, които искаха да си вземат монета или да си изпросят безплатна чаша вино.

Объркан от думите й, Бренан премигна, но след секунда осъзна, че може би е говорел на атлантски, който, за съжаление, нямаше нищо общо с латинския. Имаше навика да обръща на родния си език в разгара на битката и когато мозъкът му бе напоен с алкохол.

Тези дни твърде често използваше езика на атлантите.

Усети тътена, идващ от корема му и предвидливо успя да се извърне, за да не се оригне в лицето й.

- Друго място? Усамотено? - повтори той, но този път, използвайки нейния език вместо своя.

- Усамотено ли? - изражението й се промени, когато долови скрития смисъл в думите му.

Вероятно през последните няколко дни не бе нито първият, нито дори десетият от клиентите на баща й, търсещ мрачно и закътано място, за да остане насаме с пищната прислужница. Тази мисъл го отврати, но той я пусна и набързо пресуши чашата си, потапяйки всяко съмнение в море от възбуждащо опиянение.

Тя го хвана за ръка и го поведе през тълпата от подпийнали празнуващи, които дружно вдигнаха тост в чест на своя благодетел. Бренан се поклони нескопосано, като едва не загуби равновесие заради неудобните сандали, докато жената, омагьосана повече от съдържанието на кесията му, отколкото от него, си проправяше път и го водеше към една врата в дъното на кръчмата.

- Погрижи се добре за нея, Бренан - извика един от най- редовните му приятели по чашка, центурион 1на име Сергей. -Обича да мачкат гърдите й, докато я чукат.

Бренан се препъна отново и всепоглъщащото чувство за нередност прониза замъгленото му съзнание. Защо беше тук? Той бе един от най-умелите воини на Посейдон и най-накрая бе призован да служи на бога на моретата като част от елитните пазители и вместо това пропиляваше времето си с второкласни жени и третокласно вино.

Прислужницата затвори дървената врата зад него и моментално сграбчи члена му през тежките гънки на тогата му и съмненията му изчезнаха, пронизани от острите като бръснач шипове на похотта.

- Да видим дали може да ощастливиш едно бедно и невинно момиче - изгука тя, погледна го похотливо и присви очи и устни: устни, които от години не са били невинни. След това отново стисна пениса му, но този път по-силно.

Бренан извика и с две ръце сграбчи гърдите й, които бяха с размерите на пъпеши.

- Това е целта ми - отвърна той. - Защо не вдигнеш тази пола и не ми покажеш какво има отдолу?

Щом наведе главата си към нейната, очите на жената отново се разшириха, застинаха на място, почти като на риба, след това се изцъклиха и затвориха. Главата й се килна назад и закръгленото й тяло се отпусна, като наруши все още несигурния баланс на воина, така че и двамата се строполиха на мръсния под. Дълбоко вкоренената учтивост завладя Бренен и той се преобърна във въздуха, докато падаха, така че той се приземи на пода и омекоти удара на изпадналата в безсъзнание жена.

- Досега не съм имал такъв ефект върху жените - промърмори той на амфорите, пълни със зехтин, които бяха добре подредени в близост до пулсиращата му глава, докато гледаше към нея с недоумение.

- ВСЕ ОЩЕ НЕ СИ - прогърмя нечий глас в стаята.

Бренан несъзнателно посегна към кинжала си, но намери само празната си ножница.

- СМЕЕШ ДА ВАДИШ ОРЪЖИЕ СРЕЩУ МЕН? - продължи непознатият глас, но този път звучеше раздразнен.

Бренан направи опит да изчисти съзнанието си, но огромното количество ейл, което бе погълнал през целия ден, осуети всеки опит за изостряне на умствените му способности.

- Аз съм воин на Посейдон! - заяви той, но предвид обстоятелствата трябваше да признае, дори и пред себе си, това твърдение за слабо.