Л. Смит - Яростта

— Да, е, разбира се, сега нещата са се развили малко повече. Не че не бих искал да те тествам с картите на Райн 3 3 Известни още като карти на Зенер, използвани още през 30-те години за експерименти с парапсихологически явления. Представляват комплект от пет рисунки: кръг, кръст, три вълнисти линии, квадрат, петоъгълна звезда. — Б.пр. , особено докато си изпаднала в някой транс. — Лицето на Аларик се озари от типичното за учения любопитство. После се прокашля и продължи: — Но аз, както казах, започнах с експериментите преди две години, докато пишех научна разработка по парапсихология. Не се опитвах да докажа съществуването на свръхестествени сили, просто исках да изуча възможността им за психологическо въздействие върху хората, които ги притежават. Присъстващата тук Бони е типичен пример за това. — Аларик продължи с лекторски тон: — Какъв е ефектът на способностите й върху самата нея? Какво й струва — духовно и емоционално — да се справя с тези свои сили?

— Ужасно е! — бурно го прекъсна Бони. — Вече не ги искам! Мразя ги !

— Е, значи ме разбираш — кимна Аларик. — Ти би била много интересен случай за изследване. Проблемът беше, че не можех да попадна на някой с реални парапсихични възможности. Съгласен съм, че има много измамници — хора, които гледат на кристална топка, търсят вода или подземни богатства с пръчка и всякакви други, за които може да се досетиш. Но не успях да открия никой с истински възможности, докато не се свързах с един приятел от полицията. Имаше една жена в Южна Каролина, която твърдеше, че е била ухапана от вампир и оттогава постоянно имала кошмари. Когато попаднах на нея, дотолкова бях свикнал да си имам работа с измамници, че очаквах и тя да е от тях. Но тя не беше, поне не лъжеше за това, че е била ухапана. Но никога не успях да докажа, че наистина е медиум.

— А как си бил сигурен, че действително е била ухапана? — попита Елена.

— Имаше медицинско свидетелство. Следи от слюнка в раните й, близка до човешката, но не съвсем същата. Съдържаше антикоагуларно вещество, подобно на това, което е открито в слюнката на пиявиците… — Аларик се сепна и продължи припряно: — Както и да е, бях сигурен. И така започна всичко. След като се убедих, че с онази жена действително се е случило нещо, започнах да търся други подобни случаи. Не бяха много, но все пак съществуваха хора, които се бяха срещали с вампири. Изоставих всичките си останали проучвания и се съсредоточих върху откриването на жертвите на вампирите и изследването им. Без да се хваля, но станах най-добрият експерт в областта — заключи Аларик скромно. — Написал съм няколко статии…

— Но никога не си виждал вампир — прекъсна го Елена. — Искам да кажа, досега. Така ли е?

— Ами… не. Не и на живо. Но съм написал монографии… и такива неща. — Гласът му заглъхна.

Елена прехапа устни.

— Какво правеше с кучетата? — попита. — В църквата, когато им махаше с ръце.

— О… — Аларик доби засрамен вид. — Научих някои неща оттук-оттам. Има магия, която ми показа един планинец, с която се гони дявола. Реших, че може да подейства.

— Има още много да учиш — подхвърли Деймън.

— Очевидно — процеди Аларик сковано, сетне се намръщи. — Всъщност това го осъзнах още щом дойдох тук. Вашият директор Брайън Нюкасъл беше чувал за мен. Знаеше за проучванията ми. Когато Танър бил убит и доктор Файнбърг не открил никаква кръв в трупа му и забелязал раните от зъби по шията му… ами, той ми се обади. Реших, че това може да е големият пробив за мен — в случай, че вампирът все още е в областта. Единственият проблем беше, че след като пристигнах тук, осъзнах, че те очакват от мен да се погрижа за вампира. Не знаеха, че до този момент бях имал работа само с жертви. И… ами може би бях прекалено самоуверен. Но направих всичко възможно, за да оправдая доверието им…

— Ти ги заблуди — обвини го Елена. — Тъкмо това правеше, когато те чух да ги убеждаваш в къщата си, че ще намериш предполагаемото ни леговище и тъй нататък. Ти просто импровизираше.

— Е, не съвсем — оправда се Аларик. — Теоретично погледнато, аз съм експерт. — В следващия миг осъзна казаното от Елена. — Какво искаш да кажеш с това, че си ме чула да говоря с тях?

— Докато ти търсеше леговището ни, тя спеше на твоя таван — осведоми го Деймън сухо.

Аларик отвори уста, после отново я затвори.

— Това, което искам да зная, е как Мередит се вписва във всичко това — намеси се Стефан. По лицето му нямаше и следа от усмивка.