Л. Смит - Пробуждането

За щастие бяхме погребани заедно с пръстените, които Катрин ни бе дала. Открих нейния в джоба си. — Стефан като че ли подсъзнателно напъха ръка под ризата си, за да погали пръстена. — Предполагам, че са решили, че тя го е подарила на мен.

Опитах се да се завърна у дома. Но беше глупаво. Прислужниците се разкрещяха още щом ме съзряха и се втурнаха да доведат свещеника. Аз също побягнах. Към единственото място, където се чувствах в безопасност — в мрака.

И оттогава съм там. Аз принадлежа на мрака, Елена. Убих Катрин заради гордостта и ревността си, както убих Деймън заради омразата си. Но направих нещо по-лошо от това да го убия. Аз го проклех за вечни времена.

Ако той тогава не бе умрял, със силната кръв на Катрин във вените си щеше да има шанс. Ала с течение на времето въздействието на кръвта й щеше да отслабне и той отново щеше да се превърне в нормален човек. Но като го убих, аз го осъдих завинаги да живее в мрака на нощта. Отнех му единствения шанс за спасение.

Стефан се разсмя горчиво.

— Знаеш ли, Елена, какво означава на италиански името Салваторе? Превежда се като спасение 13 13 Salvation — спасение; думата е заимствана в староанглийския от salvacion в старофренския, производна на латинския глагол salvare. — Бел.прев. . Или като спасител. Аз пък съм кръстен на свети Стефан, първия християнски мъченик 14 14 Свети Стефан е първомъченик, осъден като ревностен последовател на Христос от еврейски висш духовен съвет (Синедриона) и убит с камъни извън стените на Ерусалим около 33 до 36 г. сл.Хр. (според Деянията на светите апостоли). — Бел.прев. . Обаче това не ми попречи да прокълна родния си брат и да го изпратя в ада.

— Не — възрази му Елена и добави с по-силен глас: — Не, Стефан. Той сам се е проклел. Той е убил теб. Но какво се случи с него след това?

— За известно време се присъедини към една банда — безмилостни наемници, които грабеха и плячкосваха. Скиташе из цялата страна заедно с тях, за да напада жертвите си и да пие кръвта им.

Аз избрах да живея отвъд портите на градските стени, водейки окаяно полугладно съществуване, като ходех на лов за животни и така самият аз се превърнах в животно. Дълго време не знаех нищо за Деймън, докато един ден не чух гласа му в главата си.

Той бе по-силен от мен, защото пиеше човешка кръв. И убиваше. Хората притежават най-силната жизнена есенция и тяхната кръв дава невероятна мощ. А когато биват убивани, по някакъв начин жизнената есенция, която те предават на този, който изпива кръвта им, действа най-силно. Сякаш в последните мигове на ужас и в битката за оцеляване душата на жертвата е най-жизнена. И тъй като Деймън убиваше хора, той беше способен да събере повече от Силата в сравнение с мен.

— Каква… е тази Сила? — попита Елена. Една мисъл се загнезди в съзнанието й.

— Силата, както ти самата я нарече, както и бързината, са свързани с изострянето на сетивата, особено през нощта. Това са основните предимства. Ние можем също… да усещаме съзнанието на другите. Да усещаме тяхното присъствие, а понякога и естеството на мислите им. Можем да объркваме умовете им — или да ги завладяваме, или да ги подчиняваме на нашите желания. С достатъчно човешка кръв ние можем да променяме формата си, да се превръщаме в животни. И колкото повече убиваме, толкова по-могъща става Силата.

Гласът на Деймън в главата ми беше много силен. Той ми каза, че сега е кондотиери 15 15 Водач на група охранители на пътуващи търговци в средновековна Италия. — Бел.прев. , обаче със собствена търговска къща. И точно сега се връща във Флоренция. Каза още, че ако съм там, когато се завърне, ще ме убие. Повярвах му и си тръгнах. Оттогава съм го виждал един или два пъти. Заплахата му винаги е една и съща и той е все по-силен. Деймън е изградил по-голямата част от своята природа и изглежда се опива от тъмната си страна.

Но това е и моята природа. Същата тъмна сила владее и мен. Мислех, че ще мога да я победя, но съм сгрешил. Затова дойдох тук, във Фелс Чърч. Смятах, че ако се установя в някой малък град, далеч от старите спомени, ще успея да избягам от мрака. А вместо това тази вечер убих човек.

— Не! — възрази яростно Елена. — Не вярвам в това, Стефан. — Историята му я изпълни с ужас и жал… също и със страх. Признаваше си го. Но отвращението й бе изчезнало и в едно бе сигурна. Стефан не беше убиец. — Какво се случи тази вечер, Стефан? Скара ли се с господин Танър?

— Аз… не си спомням — отвърна мрачно той. — Използвах Силата, за да го убедя в това, което искахте от него. После си тръгнах. Но по-късно усетих замайване и ме обзе слабост. Това ми се е случвало и преди. — Погледна я право в очите. — Последният път беше на гробището, до църквата, в нощта, когато нападнатата жертва се оказа Вики Бенет.