Л. Смит - Тъмното обединение

— Не съм ранен зле. Аз съм мъртъв — с жестока откровеност промълви Стефан, без да откъсва поглед от Деймън. Това е последната и най-грандиозна борба между волята на единия и волята на другия брат, помисли си Бони. — А ти трябва да отведеш Бони и другите оттук.

— Няма да те оставим — намеси се Бони. Това бе самата истина. Това поне имаше право да му обещае.

— Трябва да си тръгнете! — Стефан дори не погледна встрани, нито за миг не отклони очи от лицето на брат си. — Деймън, ти знаеш, че съм прав. Клаус ще се появи всеки миг. Не рискувай живота си. Не рискувай техния живот.

— Пет пари не давам за техния живот, не ме е грижа за тях! — просъска Деймън.

И това е самата истина, помисли си Бони. Но кой знае защо не се засегна. Имаше само един живот, на който Деймън действително държеше, и това съвсем не беше неговият собствен.

— Грижа те е! — извика му Стефан. Той се вкопчи в ръката на брат си с такава ярост, сякаш двамата участваха в двубой и единствено чрез груба сила Стефан можеше да убеди Деймън да се вслуша в думите му. — Елена имаше една последна молба. Е, сега това е и моя молба. Ти притежаваш Силата, Деймън. Искам да я използваш, за да им помогнеш.

— Стефан… — прошепна Бони отчаяно.

— Обещай ми — призова Стефан брат си, миг преди болезнен спазъм да сгърчи лицето му.

В продължение на няколко секунди, сторили се безкрайни на Бони, Деймън само се взираше нямо в Стефан. Ала накрая изрече сакралното: „Обещавам“, то се отрони от устните му бързо и остро като удар с кинжал. Пусна ръката на Стефан и се обърна към Бони:

— Да тръгваме.

— Не можем да го оставим …

— Напротив, можем. — В този момент в лицето на Деймън нямаше нищо младежко. Нищо уязвимо. — Ти и твоите приятели човеци си тръгвате оттук — завинаги. Аз ще се върна.

Бони поклати глава. Усещаше смътно, че Деймън не предаваше Стефан, че той някак си поставяше идеалите на Стефан над живота му, но всичко беше твърде дълбоко и неразбираемо за нея. Тя не го разбираше и не желаеше да си блъска главата с тази загадка. Знаеше единствено и само, че не можеха да оставят Стефан тук.

— Сега идваш с мен — заяви Деймън и протегна ръка към нея. В гласа му отново прозвуча стоманена нотка. Бони се стегна, готова за съпротива, но тогава се случи нещо, което обезсмисли всякакви спорове. Проехтя силен плясък като от гигантски камшик и проблесна светкавица, която освети всичко наоколо като ден. Бони бе заслепена. Когато прогледна, очите й, макар и още нефокусирани, се насочиха към пламъците, издигащи се от черната дупка в ствола на едно дърво.

Клаус се беше завърнал. Със своите светкавици.

Очите на Бони се втренчиха в него като единствения движещ се обект по поляната. Той размахваше като кървав трофей окървавения прът от бял ясен, който бе изтръгнал от гърба си.

Гръмоотвод, мярна се нелогична мисъл в главата на Бони и тогава се разнесе още един трясък.

Проехтя от чистото небе. Огромна синьо–бяла назъбена светкавица освети всичко като по пладне. Бони видя как беше поразено, повалено и подпалено едно дърво, а после още едно, намиращо се още по-близо до нея. Пламъци плъзнаха сред листата като огладнели червеникави зли таласъми.

Още две дървета избухнаха в буйни пламъци, при това от двете страни на Бони и с толкова шумен пукот, че отекна в тялото й. Стори й се, че трясъкът спука тъпанчетата й. Деймън, чийто слух бе много по-чувствителен от нейния, вдигна ръце, за да предпази ушите си.

После изкрещя: „Клаус!“ и се хвърли към русокосия. Сега Деймън не се прокрадваше предпазливо и тихо. Това беше смъртоносна атака с убийствената скорост на преследващ плячката си леопард или вълк.

Но светкавицата го застигна в средата на скока.

Като видя това, Бони изпищя и моментално се изправи. Надигна се сивкава мъгла от пушека и се разнесе мирис на изгоряло. Деймън падна на земята и се просна по лице, без повече да помръдне. Бони видя тънки струи дим, надигащи се от него както преди малко от обгорелите дървета.

Онемяла от ужас, тя погледна към Клаус.

Той се олюляваше през поляната, като размахваше окървавения прът като стик за голф. Докато минаваше покрай Деймън, се наведе над него и се усмихна. На Бони отново й се искаше да изкрещи, но дъх не й бе останал. Сякаш наоколо не бе останал достатъчно въздух за дишане.

— С теб ще се разправя по-късно — закани се Клаус на изпадналия в безсъзнание Деймън. После погледна към Бони.

— Твой ред е — рече той. — Сега ще се заема с теб.