Л. Смит - Тъмното обединение

Изумена, Бони ахна. Искаше да се втурне към Мат, но Тайлър се изпречи пред нея, тежко задъхан, с лига от кървава слюнка, стичаща се от устата му. Сега приличаше още повече на животно, отколкото преди в гробището. И като в някакъв кошмарен сън Бони надигна своя прът, но усети как ръцете й треперят. Мат беше застинал толкова неподвижно… дали още дишаше? Бони чу хлиповете си, примесени със собственото й дишане, когато се обърна с лице към Тайлър. Сцената беше донякъде смешна: та това беше момче от нейното училище. Момче, с което тя бе танцувала миналата година на училищния бал. Как да го задържи по-далече от Мат, как да не допусне да нарани всички тях? Как може той да върши това?

— Тайлър, моля те… — започна тя в отчаян опит да го вразуми, да го възпре с молба…

— Сами сме в гората, малката — изръмжа той гърлено. Ръмжене, което едва в последния момент се преобрази в думи. В този миг Бони най-после проумя, че това не беше момчето, с което се знаеше от училището. Това беше животно. О, Господи, колко е грозен, помисли си тя. От устата му капеше оцветена в червено лига. А тези жълти очи с тесни зеници… в тях тя видя цялата жестокост на акулата, на крокодила. Цялата жестокост на животинския свят се беше събрала в тези две жълти очи.

— Някой трябваше да те предупреди — продължи Тайлър, като отпусна челюстта си. — Защото ако ходиш сама из гората, можеш да срещнеш Големия лош…

— Глупак! — довърши един глас вместо него и с чувство на благодарност, граничещо с религиозно упование, Бони зърна Мередит до себе си. Мередит, с кинжала на Стефан в ръка, който проблесна зловещо на лунната светлина.

— Сребро, Тайлър — каза му Мередит и размаха кинжала. — Тъкмо се питах какво може да причини среброто на един върколак? Искаш ли да проверим? — В този миг не бе останала дори следа от цялата елегантност, сдържаност и хладна дистанцираност на Мередит. Вместо това се появи истинската Мередит, воинът Мередит. И макар да се усмихваше, вътрешно беше побесняла.

— Да! — извика Бони ликуващо, усещайки как силите й отново се завръщат. Внезапно се оказа, че може да се движи. Тя и Мередит, заедно бяха силни. Мередит заплашваше Тайлър с кинжала от едната страна, а Бони с пръта — от другата. Обзе я копнеж — какъвто досега не бе изпитвала — да халоса Тайлър тъй силно, че главата му да отхвръкне. Усещаше как силата изпълваше ръката й.

А Тайлър, воден само от животинския си инстинкт, усети това, усети го и у двете момичета, които все по-плътно го обкръжаваха от двете му страни. Отдръпна се, завъртя се и се опита да побегне. Но и те се завъртяха. Цяла минута тримата обикаляха в кръг като някаква миниатюрна слънчева система: Тайлър в средата се въртеше и въртеше около оста си, Бони и Мередит го обикаляха като планети, дебнещи всеки шанс за атака.

Едно, две, три. Някакъв неизказан сигнал прехвърча от Мередит към Бони. Точно когато Тайлър скочи върху Мередит в опит да избие кинжала от ръката й, Бони нанесе своя съкрушителен удар. Припомни си съвета на един свой някогашен приятел, който се беше опитвал да я научи да играе бейзбол. Представи си как няма да удари Тайлър по главата, а през главата, за да я запрати на другия край на поляната. Вложи цялата си сила, впрегна цялата тежест на дребното си тяло в този удар. От напрежението едва не си счупи зъбите. Ръцете й се извъртяха в агонизиращ бяс и прътът силно завибрира. А Тайлър се почувства като птица, изведнъж подхвръкнала към небето.

— Направих го! Да! Супер! Да! — изкрещя Бони, обезумяла от щастие, като размаха с все сила пръта. Триумфът изригна от гърлото й като необуздан първичен вик: — Ние го направихме! — После го сграбчи изотзад за косата, приличаща на грива, за да го отдръпне от Мередит, върху която се беше стоварил. — Ние…

Но думите й замръзнаха в гърлото.

— Мередит! — изкрещя тя.

— Всичко е наред — изохка тя със скован от болка глас. И от немощ, помисли си Бони и се вцепени като облята с ледена вода. Тайлър бе успял да забие нокти в крака на Мередит и да проникне чак до костта й. Сега в бедрото й, под разкъсаните джинси зееше огромна рана и бялата й кожа се виждаше ясно през съдрания плат. И за абсолютен ужас на Бони под разкъсаната кожа се виждаха пулсиращите мускули сред леещата се червена кръв.

— Мередит — закрещя Бони като обезумяла. Веднага трябваше да я заведат на лекар. Всички трябваше да спрат, да проявят разбиране. Имаха сериозно пострадал, нуждаеха се от линейка, трябваше да позвънят на 911. — Мередит — ахна тя, почти разплакана.