Л. Смит - Тъмното обединение

Стефан изгледа тримата един по един, докато се събличаха с мрачни лица в стаята му, опитвайки се да сподави изненадата си. Но накрая поклати глава и премести белеещия се прът пред себе си като оръжие.

— Не.

— Не ставай глупав, Стефан — озъби се Мат. Дори и сред всеобщото объркване в този мъчителен момент нещо в Бони трепна при вида на оголената гръд на Мат. — Ето ни нас тримата. Ще можеш да поемеш достатъчно от нас, без да ни нараниш.

— Казах не! Не бих го направил поради каквато и да било причина. И няма да се боря срещу злото със зло. Мислех си, че поне ти разбираш това. — Стефан изгледа Мат с горчивина.

— Разбирам само, че отиваш на сигурна смърт! — кресна Мат.

— Той е прав! — Бони притисна пръсти върху устните си. Цялата тази лудница вече започваше да й действа на нервите. Не искаше да го пусне в гората, но нямаше сили да му се противопостави. Присви рамене и усети как нещо я пронизва, когато отново чу нечии думи в съзнанието си.

— Никой не може да се пребори с него и да оцелее — повтори тя думите с болка в гласа. — Вики каза това и се оказа истина. Усещам го, Стефан. Никой не може да се пребори с него и да оцелее.

За миг, но само за миг, й се стори, че той може и да се вслуша в думите й. Но сетне лицето му отново придоби сурово изражение и той заговори студено:

— Не е твой проблем. Остави ме аз да се тревожа за това.

— Но ако няма начин да бъде победен… — започна Мат.

— Бони не каза точно това! — прекъсна го Стефан ядосано.

Напротив! Какви ги говориш, по дяволите? — кресна Мат. Трудно можеше някой да изкара Мат от нерви, но след като веднъж се ядосаше, за Мат беше още по-трудно да се успокои. — Стефан, вече много ми се насъбра…

— И на мен! — разкрещя се Стефан. Бони никога досега не го бе чувала да говори толкова грубо. — Прилошава ми от всички вас, от вашите спорове и мекушавост и въобще от цялата тази суматоха! Това си е мой проблем.

— Мислех, че сме един отбор — извика Мат.

— Ние не сме отбор . Вие сте само сбирщина от глупави човешки същества! Дори и след всичко, което ви се случи, дълбоко в себе си искате да си живуркате, докато не ви отнесат в малките ви безопасни гробове! Аз не съм като вас и не искам да бъда! Останах толкова дълго с вас, защото бях принуден, но вече трябва да се сложи край на всичко това. — Той ги огледа още веднъж и продължи вече по-хладнокръвно, натъртвайки всяка дума: — Не се нуждая от нито един от вас. Не ви искам с мен и не искам никой да върви подире ми. Само ще объркате и провалите стратегията ми. Ще убия всекиго, който поеме след мен .

И след още един последен, изпълнен с ненавист поглед той се обърна и излезе.

— Съвсем е обезумял — рече Мат, докато гледаше мрачно към пустия коридор, по който Стефан беше изчезнал.

— Не, не е обезумял — поправи го Мередит. Гласът й беше печален и тих, но в него се долавяше и известна нотка на безпомощност. — Не разбра ли за какво беше всичко това, Мат? — продължи тя, когато той се обърна към нея. — Накрещя ни се, за да ни накара да го намразим и да не му се пречкаме повече. За да се отвратим от него и да го оставим на мира. — Тя погледна към вратата и повдигна вежди. — „Ще убия всекиго, който поеме след мен.“

Бони внезапно се закиска истерично, без да може да се спре.

— Мисля, че той подражава на Деймън. „Прав ви път! Нямам нужда от никого!“

— Вие сте само сбирщина от глупави човешки същества — додаде Мат. — Но аз все още не разбирам. Бони, та нали ти току-що имаше някакво предчувствие, макар че Стефан обикновено не се съобразява с подобни пророчества. Ако няма начин да спечели битката и да победи врага, какъв е смисълът да отива да се бие?

— Бони не каза, че няма начин да спечели битката. Каза само, че няма начин да го победи и да оцелее. Нали така, Бони? — Мередит се обърна към нея.

Бони се сепна и смехът й секна. Опита се да анализира предчувствието си, но в съзнанието й изникваха единствено онези думи. Никой не може да го пребори и да оцелее.

— Искаш да кажеш, че Стефан възнамерява… — Очите на Мат заблестяха от надигащия се в гърдите му гняв. — Той смята, че може да се изправи срещу Клаус и да го спре дори и с цената на това да загине? Като някакво жертвено агне?

— По-скоро като Елена — уточни Мередит с тъжен глас. — И може би… след това той ще бъде с нея.

— Хм — поклати глава Бони. Може и да не знаеше много за пророчествата, но това поне знаеше. — Той не мисли така, сигурна съм. Елена е специална. Такава е, защото умря много млада и остави толкова много недовършено в живота си. И въобще… тя е по-особен, много специален случай. Но Стефан е вампир от петстотин години и няма да умре млад. Няма гаранции, че ще приключи земния си път, отивайки при Елена. Може да отиде на друго място… или просто да изчезне. И той го знае. Сигурна съм, че е наясно. Мисля още, че той просто спазва обещанието си пред нея да спре Клаус, каквото и да му струва това.