Л. Смит - Тъмното обединение

— Можем да го нападнем — предложи Мат. — Нали така, Стефан? Какво ще кажеш?

— Според мен — процеди Стефан внимателно, концентрирайки се върху всяка дума, — след като се стъмни, трябва да отида в гората.

Мат кимна и като опитен куотърбек веднага започна да съставя план.

— Добре, ти ще отидеш, за да му отвлечеш вниманието. А междувременно ние тримата ще…

— Вие тримата — продължи Стефан натъртено, като се обърна към Мат — ще се приберете по домовете си. В леглата си.

Последва пауза, която се стори безкрайна на Бони, чиито нерви бяха опънати до скъсване. Останалите гледаха учудено към Стефан.

Накрая Мередит заяви с престорено оптимистичен тон:

— Само че ще ни бъде трудно да го заловим, докато сме в леглата си, освен ако той не бъде така любезен да ни направи посещение.

Това поразчупи напрежението и Мат отново се обади, след като изпусна дълго сдържаната си въздишка:

— Добре, Стефан, разбирам как се чувстваш след всичко това, но…

Стефан веднага го прекъсна.

— Аз съм съвсем сериозен, Мат. Клаус е прав, това е между него и мен. Освен това той се заканва, че ако не отида сам, Каролайн ще пострада. Така че ще отида сам. Това е моето решение.

— Това е твоето погребение! — избухна Бони. Малко оставаше да изпадне в истерия. — Стефан, ти си полудял. Не можеш да отидеш.

— Само гледай.

— Ние няма да ти позволим да…

— Мислиш ли, че можеш да ме спреш, колкото и да се опитваш? — попита я Стефан, като се обърна към нея.

Този път тишината беше непоносимо потискаща. Загледана в него, Бони усети как Стефан се променя буквално пред очите й. Лицето му се изостри, стойката му стана различна, което й напомни за силните му, гъвкави като на хищник мускули, скрити от дрехите. Изведнъж той стана някак си далечен, чужд дори. И плашещ.

Бони извърна поглед.

— Нека да бъдем по-разумни — предложи Мат, явно решил да смени тактиката си. — Първо да се успокоим и да поговорим за това какво може…

— Няма какво толкова да говорим. Аз отивам. Но вие не.

— Не заслужаваме това, Стефан — обади се Мередит. Бони й беше благодарна, че говореше с толкова разумно овладян глас. — Добре, ти можеш да ни разкъсаш на парчета. Няма да споря повече, всичко вече е ясно. Но след всичко, което преживяхме заедно, заслужаваме поне да го обсъдим, преди да отидеш там.

— Това е и наша битка. Кога реши, че е само твоя? — попита Мат.

— Когато открих кой е убиецът! — отговори му Стефан. — Именно заради мен Клаус се е появил тук.

— Не, не е! — възрази Бони. — Ти ли накара Елена да убие Катрин?

— Аз тласнах неволно Катрин да се върне при Клаус! И оттам е започнало всичко. Пак аз забърках Каролайн в тази история. Ако не бях аз, тя нямаше да намрази Елена и никога нямаше да се захване с Тайлър. Така че сега съм отговорен и за нея.

— Ти просто искаш да повярваш в това. — Бони почти крещеше. — Клаус мрази всички ни! Наистина ли мислиш, че ще те остави да се върнеш жив? Смяташ ли, че нас ще ни остави на мира?

— Не — рече Стефан и взе клона от ясен, опрян на стената. Извади от джоба си ножа, който Мат му беше дал, за да окастри клончетата и да го превърне в гладък прът, по-точно в право копие.

— О, чудесно, ти ще се втурнеш в самотна битка! — извика Мат ядосано. — Не разбираш ли колко е глупаво това? Направо ще се натикаш в неговия капан! — Пристъпи крачка към Стефан. — Може би не вярваш, че ние тримата можем да те спрем…

— Не, Мат — рече Мередит тихо, но въпреки това гласът й се чу ясно в стаята. — Това няма да доведе до нищо добро. — Стефан погледна към нея, очите му се присвиха, но тя отвърна на погледа му със спокойно изражение. — Явно твърдо си решил да се срещнеш сам с Клаус. Добре. Но преди да тръгнеш, искаме поне да сме сигурни, че имаш шансове да го победиш. — И тя най-хладнокръвно започна да откопчава най-горните копчета на блузата си.

Бони едва не подскочи, макар преди една седмица същото да й бе хрумнало и на нея. Само че тогава, за Бога, бяхме само аз и Стефан, помисли си тя. После сви рамене. Насаме или пред други хора, какво значение има сега?

Погледна към Мат, по чието лице бе изписано смайване. После видя как веждите на Мат се извиха и върху физиономията му се изписа онова упорито, непреклонно изражение, до което той прибягваше, когато искаше да всее ужас в играчите на противниковите отбори на футболното игрище. Сините му очи се извърнаха към нея и тя кимна, като вирна брадичка. Без да отрони и дума, Бони дръпна ципа на тънкото яке, което носеше, докато Мат вече събличаше тениската си.