Дж. Уорд - Тъмна любов

Къде беше Зейдист?

— Ето ме тук — каза той тихо.

Тя подскочи и погледна вдясно. Зейдист беше въоръжен до зъби. На хълбока му се виждаше прикрепен пистолет, на гърдите му се кръстосваха кинжали, в ръката си премяташе верига. Блестящите му черни очи я гледаха, без да мигат.

— Мой ред е да съм на стража. Редуваме се на смени.

— Толкова ли е опасно тук?

Той сви вежди.

— Не знаеш ли?

— Какво?

Той сви рамене и огледа коридора. Първо в едната, после в другата посока. Проучваше го внимателно.

— Братството пази своето — отново погледна към нея. — Никога няма да оставим теб или него без защита.

Бет усети, че той избягва отговора, но нямаше намерение да настоява. Единственото, което имаше значение, беше, че тя и Рот са в безопасност, че съпругът й се възстановява.

— Благодаря ти.

Зейдист бързо сведе поглед.

Как се крие от всяка проява на топлота , помисли си тя.

— Колко е часът? — попита Бет.

— Четири следобед. Между другото, днес е четвъртък — Зейдист поглади с ръка подстриганата си нула номер глава. — Е, как е той?

— Събуди се.

— Знаех, че ще оживее.

— Наистина ли?

Устната му се повдигна в озъбена усмивка, сякаш се канеше да направи някаква неприлична забележка, но се въздържа. Очите му бяха вперени в нея, белязаното му лице беше безизразно.

— Да, Бет. Наистина. Никакви пушки не могат да го държат далече от теб.

След това Зейдист отмести погледа си.

Другите се размърдаха. Миг по-късно до един бяха на крак и отправиха очи към нея. Тя забеляза, че Бъч се чувства много добре сред вампирите.

— Как е той? — попита Тор.

— Достатъчно добре, за да се опита да ми нарежда какво да правя.

Братята се засмяха. Смехът им беше изпълнен с облекчение. С гордост. С обич.

— Някой от вас двамата има ли нужда от нещо? — попита Тор.

Бет се вгледа в лицата им. Всички я гледаха с очакване. Като че ли се надяваха да им възложи някаква работа.

Това наистина е моето семейство , помисли си тя.

— Мисля, че с нас всичко е наред — Бет се усмихна. — И съм сигурна, че той скоро ще иска да види всички ви.

— А ти? — попита Тор. — Ще издържиш ли? Не искаш ли да си починеш?

Тя поклати глава и отвори вратата на операционната.

— Докато той не излезе оттук на собствените си крака, няма да мръдна от леглото му.

Когато вратата се затвори зад Бет, Бъч чу Вишъс да мърмори под нос.

— Тя е прекрасна жена, нали? — каза Ви.

В отговор се чу ниско, одобрително ръмжене.

— Освен това пази Боже да й се изправиш на пътя — продължи Ви. — Господи, да я беше видял, когато влязохме в онзи хамбар. Изправила се беше до тялото му, готова да се бие с мен и ченгето с голи ръце, ако трябва. Да го защити, като лъвица малкото си, загряваш ли?

— Дали има сестра? — попита Рейдж.

Фюри се засмя.

— Ти няма да знаеш как да се държиш, ако попаднеш на достойна жена.

— Това от теб ли го чувам, безбрачнико? — но след това Холивуд потърка небръснатата си брада, като че ли размишляваше за превратностите на съдбата. — По дяволите, Фюри, вероятно си прав. Все пак, защо да не може един мъж да си помечтае.

— Разбира се, че може — промърмори Вишъс.

Бъч се замисли за Мариса. Надяваше се, че тя ще слезе долу, но не я беше виждал, откакто се прибра горе тази сутрин след операцията. Изглеждаше толкова разстроена и объркана, но все пак способна да разсъждава. Брат й скоро щеше да умре. Съвсем скоро, щом Рот се възстанови.

На Бъч му се искаше да отиде при нея, но не беше сигурен дали ще приеме компанията му. Просто не я познаваше добре. Бяха прекарали толкова малко време заедно.

Само любопитство ли проявяваше тя? А може би свежа кръв, която искаше да опита? Или нещо повече?

Бъч погледна към коридора, като че ли тя щеше да се появи поради силата на желанието му.

Господи, колко много искаше да я види. Само за да се увери, че е добре.

Няколко дена по-късно Рот с мъка се изправи и седна в леглото, преди братята да влязат при него. Не искаше да го виждат легнал по гръб. Достатъчно неприятна беше прикачената към ръката му интравенозна система и цялата апаратура зад него. Но поне катетърът от вчера вече го нямаше. Освен това успя да се обръсне сам и да се измие. Да си с чиста коса беше прекрасно.

— Какво правиш? — попита Бет като видя, че се размърдва.

— Искам да седна…

— О не, няма да го направиш — тя взе дистанционното за леглото и смъкна надолу горната му част.

— По дяволите, лийлан , сега лежа с краката нагоре.