Дж. Уорд - Вечна любов

Така че беше естествено Джон да бъде зашеметен от красотата й.

Мери се запита какво ли е да предизвикваш подобна реакция у мъжете, дори у тези в тийнейджърска възраст. Тя не беше привлекателна. Попадаше в онази огромна група жени, които не бяха нито грозни, нито красиви. А и това беше преди химиотерапията да се отрази катастрофално на косата и кожата й.

Бела се наведе с лека усмивка на устните и подаде ръка на момчето.

— Здравей.

Джон докосна дланта й съвсем леко, като че ли не беше сигурен, че тази красива жена е реална. Странно, Мери често се чувстваше по същия начин в нейно присъствие. Всичко в нея беше прекалено… Тя изглеждаше неестествена, по-ярка от другите. По-великолепна.

Бела не играеше ролята на фаталната жена. Беше тиха и скромна, живееше сама, очевидно се занимаваше с писане. Мери никога не я виждаше през деня. И също така никога не беше видяла когото и да било да влиза или излиза от къщата й.

Джон погледна Мери и ръцете му замърдаха.

Искаш ли да си тръгна?

После, предположил какъв ще бъде отговорът й, извади краката си от водата.

Тя постави длан на рамото му. Беше толкова слаб, че костите му едва ли не стърчаха.

— Не. Остани.

Бела събу маратонките и чорапите си, потопи крака във водата и размърда пръсти.

— Да, хайде, Джон. Остани с нас.

Рейдж съзря първата жена, която пожела тази вечер. Русокоса представителка на човешката раса, изключително сексапилна и готова да се отдаде на плътските наслади. Като останалите жени в бара тя му подаваше сигнали — полюшваше задните си части и оправяше косата си без нужда.

— Откри ли нещо, което ти харесва? — запита сухо Ви.

Рейдж кимна, изви пръста си като кука и я повика с жест. Тя веднага се отзова. Обожаваше тази черта в жените.

Той следеше с поглед полюшването на бедрата й, но гледката му беше препречена от друго стегнато женско тяло. Вампирът вдигна поглед и се застави да не издаде изумлението си.

Кейт беше от неговия вид и достатъчно красива, с черна коса и много тъмни очи. Обаче преследваше братята, винаги душеше наоколо и се предлагаше. Той имаше чувството, че гледа на тях като на трофеи, с които да се хвали. А това ужасно дразнеше.

Според него тя беше истинска кучка.

— Здравей, Вишъс — каза тя с дрезгав сексапилен глас.

— Добър вечер, Кейт. — Ви отпи от водката си. — Какво става?

— Питах се как си.

Погледът на Рейдж се стрелна покрай бедрата й. Слава богу, русокосата, изглежда, не се страхуваше от малко съперничество. Продължаваше да се приближава към масата им.

— Няма ли да кажеш „здравей“, Рейдж? — подкани го Кейт.

— Само ако се отместиш. Пречиш ми на гледката.

Тя се засмя.

— Още едно от хилядите ти завоевания. Каква късметлийка!

— Иска ти се, Кейт.

— Да. — Очите й, хищни и горещи, се плъзнаха по тялото му. — Може би ще искаш да дойдеш с мен и Вишъс?

Протегна ръка да го погали по косата, но той хвана китката й.

— Не се опитвай дори.

— Защо спиш с толкова много човешки жени, а мен отхвърляш?

— Просто не ме интересуваш.

Тя се наведе към него и зашепна в ухото му.

— Трябва някой път да опиташ и с мен.

Той я отблъсна, стиснал китката й в жестока хватка.

— Точно така, Рейдж, още по-силно. Обожавам болката. — Той незабавно я пусна, а тя се усмихна и потърка зачервеното място. — И така, зает ли си, Ви?

— Току-що дойдох. Може би малко по-късно.

— Знаеш къде да ме намериш.

Кейт се отдалечи, а Рейдж хвърли поглед на брат си.

— Не разбирам как я понасяш.

Ви отметна глава назад и гаврътна водката си, като в същото време гледаше жената изпод полупритворените си клепачи.

— Тя има качества.

Блондинката стигна до масата им и спря пред Рейдж, заела примамлива поза. Той я хвана за хълбоците и я дръпна така, че да възседне бедрата му.

— Здравей — каза тя и се плъзна по-нагоре. Зае се да го оглежда, да преценява облеклото му. Изгледа тежкия златен „Ролекс“, който се подаваше под ръкава на коженото му палто. Очите й бяха пресметливи и толкова студени, колкото и онова, което се намираше в средата на гърдите му.

Господи, ако можеше да си тръгне, би го направил — до такава степен му беше омръзнало всичко това. Обаче тялото му копнееше за освобождаване, изискваше го. Усещаше как желанието му нараства и, както винаги, изгарящите го плътски нужди оставяха сърцето му мъртво и празно.

— Как се казваш? — запита той.

— Тифани.

— Приятно ми е да се запознаем, Тифани — каза той, което беше лъжа.