Дж. Уорд - Споделена любов

Мариса се опита да диша през устата, за да не ги усеща, но измъкване нямаше, което си беше в реда на нещата. Колкото и да се гордееше със стила и обноските си, аристокрацията на вампирите си оставаше подвластна на биологичните закони на своята раса — когато мъжките вампири се обвързваха, тялото им излъчваше миризма. А когато женските вампири приемеха някого за свой партньор, с гордост започваха да носят тъмния му мирис върху кожата си.

Или поне Мариса предполагаше, че го правят с гордост.

От сто двайсет и петте вампира в балната зала на брат й, тя беше единствената необвързана жена. Имаше и необвързани мъжки вампири, но те никога нямаше да я поканят на танц.

Принцепсите предпочитаха да пропуснат валса или пък да отведат на дансинга майка си или някоя от сестрите си, пред това дори да се доближат до нея.

Не, нея никой не я искаше и когато една двойка, понесена в танц, се приближи до нея, Мариса учтиво сведе очи. Последното, което искаше, бе някой от тях да се препъне, докато се опитва да избегне погледа й.

Тя потрепери и се запита защо положението на наблюдател, когото всички избягват, тази вечер й тежи повече от обикновено. За бога, вече четиристотин години никой член на вампирската глимера не смееше да я погледне в очите и тя беше свикнала с това. Първоначално беше нежеланата шелан на Слепия крал, а после се бе превърнала в бившата нежелана шелан — захвърлена заради възлюбената му нечистокръвна кралица.

Може би вече нямаше сили да гледа живота отстрани.

С разтреперани ръце и плътно стиснати устни, Мариса вдигна тежките поли на роклята си и се отправи към внушителния свод, извеждащ от балната зала. Спасението я очакваше навън и тя бутна вратата към дамския салон с безмълвна молитва.

Слава на Скрайб Върджин!

Напрежението бързо започна да я напуска, когато прекрачи прага и се огледа наоколо. Тази стая в имението на брат й винаги й се бе струвала като луксозна съблекалня за дебютантки. Украсена в пищен руско императорски стил, кървавочервената зала за почивка и оправяне на грима беше обзаведена с десет тоалетки, които си подхождаха прекрасно и които съдържаха всичко, от което една дама се нуждаеше, за да подобри външния си вид. В дъното на помещението се намираха баните, всяка от които беше издържана в цветовата гама на някое от яйцата на Фаберже 2 2 Яйца на Фаберже — ювелирни изделия, изработени между 1885 г. и 1917 г. от Петер Карл Фаберже за руското императорско семейство, както и за частни колекционери. — Б.пр. — част от богатата колекция на брат й.

Толкова женствено. Толкова съвършено.

Застанала в средата на салона, на Мариса й се прииска да изкрещи.

Вместо това прехапа устни и се приведе пред едно от огледалата, за да оправи прическата си. Дългата й руса коса, която разпусната стигаше до кръста, тази вечер беше вдигната в съвършен кок, който вече няколко часа не бе мръднал, а перлените нанизи, които нейната доген беше вплела в русите кичури, бяха непокътнати.

Разбира се, часовете, прекарани в безучастно наблюдение, не бяха кой знае какво предизвикателство за прическата й в стил Мария-Антоанета.

За сметка на това огърлицата й се беше поразместила. Мариса я нагласи така, че едрата черна перла, която завършваше накита, да пада точно над деколтето й, доколкото изобщо имаше такова.

Гълъбовосивата й рокля беше класика от „Балмен“ 3 3 „Балмен“ (фр. „Balmain“) — модна къща, основана през 1945 г. от френския моделиер Пиер Белмен. — Б.пр. , купена през четиридесетте години на двайсети век в Манхатън. Чисто новите й обувки бяха на „Стюарт Уайцман“ 4 4 „Стюарт Уайцман“ (англ. „Stuart Weitzman“) — компания за дизайнерски обувки. — Б.пр. (не че някой можеше да ги види, скрити под дългата до земята рокля). Както винаги, огърлицата и обиците й бяха от „Тифани“ 5 5 „Тифани“ (англ. „Tiffany & Co.“) — прочута ювелирна компания, основана през 1837 г. от бащата на американския художник и дизайнер Луис Комфорт Тифани, Чарлс Тифани. — Б.пр. — откакто баща й за първи път беше открил Луис Комфорт в края на деветнайсети век, семейството на Мариса бе сред най-лоялните клиенти на компанията.

Което беше една от отличителните черти на аристокрацията, нали така? Постоянство и високо качество във всичко, неприкрито неодобрение към всяка промяна и всеки недостатък.

Мариса се изправи и отстъпи назад, докато огледалото не я обхвана в цял ръст. Каква ирония! От другия край на стаята в нея се взираше същинско въплъщение на женското съвършенство, една невероятна красота, излязла сякаш изпод длетото на някой майстор, а не създание от плът и кръв. Извивките на високото й стройно тяло бяха изящни, а лицето възхитително — очите и устните, скулите и носът бяха със съвършени пропорции. Кожата й беше бяла като алабастър, очите й — сребристосини. Малцина вампири имаха по-чиста кръв от тази, която течеше в нейните вени.