Розите отклониха мисълта му към друга жена.
Докато всмукваше отново от цигарата, Фюри извика в съзнанието си образа на онази, която имаше право да рисува… Онази, с която по закон и обичай трябваше да прави много повече от това да я скицира.
Кормия. Неговата Първа избраница.
Сред общо четирийсет.
Как, по дяволите, беше успял да стане Примейл?
Казах ти , отговори Магьосника. Ще имаш безброй деца и всяко от тях ще има удоволствието да се радва на баща, чиято единствена дарба е да предава всички около себе си.
Добре, колкото и гадно да беше копелето, трудно можеше да спори с него по този въпрос. Не се беше свързал с Кормия, както изискваше ритуалът. Не беше ходил от Другата страна, за да се срещне с Директрис. Не беше виждал останалите трийсет и девет, с които трябваше да легне, за да ги оплоди.
Фюри дръпна още по-силно от цигарата си. Всички тези провали се сипеха върху главата му като горещи камъни, запращани от Магьосника.
Мерникът на Магьосника беше отличен. Но пък той беше добре трениран.
Приятелю, ти си чудесна мишена. Това е всичко.
Поне Кормия не протестираше, задето беше пренебрегнал задълженията си. Не беше искала да става Първа избраница и беше насилена да приеме тази роля. В деня на ритуала я бяха завързали напълно ужасена на церемониалното легло, за да бъде използвана от него като животно.
В мига, щом я видя, у него се пробуди вроденият му инстинкт на спасител. Доведе я в имението на Братството на черния кинжал и я настани в спалнята до своята. Традиция или не, но той за нищо на света нямаше да насили жена и реши, че ако имат време и място, за да се опознаят, би било по-лесно.
Да, но Кормия се затваряше в себе си, докато той беше зает с ежедневното си занимание да се пази да не експлодира. През последните пет месеца изобщо не се бяха доближили един към друг, камо ли пък до легло. Кормия говореше рядко и виждаха очите й само по време на хранене. Ако излезеше от стаята си, то беше, за да отиде в библиотеката за книга.
В дългата си бяла роба тя по-скоро представляваше ухаеща на жасмин сянка, отколкото създание от плът и кръв.
Позорната истина беше, че на него тази ситуация му допадаше. Смяташе, че е наясно със сексуалното обвързване, което прие, като замести Вишъс в ролята на Примейл, но действителността беше много по-стряскаща, отколкото си бе представял. Четирийсет жени. Четирийсет.
Четири нула.
Трябва да си беше загубил ума, когато предложи да замести Ви. Бог му бе свидетел, че единственият му опит да се прости с девствеността си не беше голям купон, въпреки че го беше направил с професионалистка. От друга страна, вероятно именно опитът му да пробва с проститутка беше част от проблема. Но към кого друг можеше да се обърне? Той беше двестагодишен въздържател без никаква представа за нещата. Как да се просне върху прекрасната и крехка Кормия, да прониква в нея, докато свърши, а после да изтича в Светилището на Избраниците и да се прави на Бил Пакстън в „Голяма любов“ 3 3 Американски сериал, в който Бил Пакстън изпълнява ролята на мормон многоженец. — Бел.прев.
?
Какво, по дяволите, си беше въобразявал?
Фюри тикна цигарата между устните си и отвори прозореца. Ароматният летен въздух нахлу в стаята му и той отново насочи вниманието си към розите. Преди няколко дни беше видял Кормия да държи една от тях. Очевидно я беше взела от букета, поставен от Фриц в дневната на втория етаж. Стоеше до вазата, а между дългите й пръсти имаше бледолилава роза. Беше навела главата си над нея, за да помирише разтворената пъпка. От русата й коса, винаги прибрана в кок, се бяха изплъзнали няколко тънки кичура и се спускаха надолу в нежни къдрици. Също като венчелистчетата на розата.
Подскочи, когато видя, че я наблюдава, върна цветето на мястото му и бързо се прибра в стаята си, като затвори вратата, без да издаде и звук.
Знаеше, че не може да я държи тук вечно. Далече от всичко познато и от това, което тя всъщност беше. А и трябваше да извършат сексуалната церемония. Такава беше сделката, която бе сключил, и такава беше нейната роля, която тя бе готова да изпълни, както сама му обясни, без значение колко е била уплашена в началото.
Погледна към бюрото, където лежеше тежкият златен медальон с размер на голяма писалка. Надписан с най-архаичната версия на Древния език, той беше символът на Примейла — не просто ключ за всички сгради от Другата страна, а визитка на мъжа, за когото бяха отредени Избраниците.
Читать дальше