Дж. Уорд - Свещена любов

Ако имаше трудна задача за изпълнение, винаги бе готов да я поеме. Ако трябваше нещо да се свърши, настояваше той да се захване. Ако Фриц носеше прекалено тежък поднос, Примейлът пръв скачаше от стола си, за да му предложи помощ. От всичко чуто на масата беше разбрала, че е защитник на расата, учител за начинаещите и добър приятел на всички.

С безкористните си добродетели той беше пример за Избраниците, съвършеният Примейл. И някак сред секундите, часовете, дните и месеците от престоя й тук, тя се беше отклонила от пътеката на задълженията си, за да се озове в гъстите дебри на желанието. Сега искаше да бъде с него. Нямаше никакво трябва, налага се, задължена е .

Но го желаеше само за себе си.

Което я правеше еретичка.

В съседната стая прекрасната музика, която Примейлът винаги слушаше, когато беше там, спря. Значи тръгваше надолу за Първото хранене.

Почукването на вратата я накара да подскочи и да се защура наоколо. Докато наместваше робата около краката си, усети през вратата да прониква миризмата на червен дим.

Примейлът беше дошъл за нея?

Бързо провери кока си и прибра зад ушите си няколко кичура. Когато открехна вратата, успя да хвърли поглед към лицето му, преди да се поклони.

О, прескъпа Скрайб Върджин… Примейлът беше прекалено великолепен, че да се взира в него твърде дълго. Очите му бяха жълти като цитрини, а кожата му имаше топъл златистокафяв тен. Дългата му коса беше прекрасна смесица от нюанси, преминаващи от светлорусо до махагон с медночервеникав оттенък.

Той се поклони набързо — формалност, която тя знаеше, че ненавижда. Правеше го заради нея, защото без значение колко пъти й беше казвал да се откаже от официалностите, тя не можеше да се спре.

— Слушай, мислех си за нещо — заговори той.

При последвалото мълчание тя се разтревожи, че Директрис го е посетила. Всички в Светилището чакаха церемонията да се осъществи и бяха наясно, че това не се е случило. Започваше да изпитва някакво чувство на неотложност, което нямаше нищо общо с привличането. Бремето на традицията натежаваше с всеки изминал ден.

Той прочисти гърло.

— Тук сме от известно време и знам, че промяната не е лесна за теб. Сигурно си малко самотна и може би имаш нужда от компания.

Кормия вдигна ръка към гърлото си. Това беше хубаво. Време беше да бъдат заедно. В началото не се чувстваше готова за него. Но вече беше готова.

— Наистина мисля — продължи той с прекрасния си глас, — че за теб ще е добре да имаш компания.

Тя се поклони ниско.

— Благодаря, Ваша светлост. Съгласна съм.

— Чудесно. Имам някого предвид.

Кормия се изправи бавно. Някого?

Джон Матю винаги спеше гол.

Или по-точно, беше започнал да спи гол след преобразяването.

Спестяваше му пране.

Изръмжа, плъзна ръка между краката си и обгърна с длан изключително твърдия си член. Както обикновено, той беше причината за събуждането му. Будилник, толкова надежден, колкото и Биг Бен.

Имаше и бутон за повторно звънене. Ако се погрижеше добре за него, му даваше двайсет минути покой, преди да се втвърди отново. Обикновено ритуалът се повтаряше три пъти, преди да стане от леглото, и още веднъж под душа.

А някога мечтаеше за това.

Фокусирането върху неприятни мисли не помагаше и макар да смяташе, че достигането до оргазъм влошава нещата, да пренебрегне пениса си, също не беше вариант. Когато преди два месеца реши да опита с проучвателна цел, само след дванайсет часа беше така възбуден, че можеше да оправи всичко, изпречило се на пътя му.

Имаше ли такова нещо като антивиагра? Фалуситус омекватис? Клюмницилин?

Изтъркаля се по гръб, помести единия си крак настрани, отметна завивките и започна да се потърква. Тази поза беше идеална, но понякога му се налагаше да се претърколи на дясната си страна по средата на оргазъма.

Като претранс винаги мечтаеше да получи ерекция, защото смяташе, че това ще го направи истински мъж. Действителността се оказа различна. Разбира се, с огромното си тяло, с вродените си бойни умения и перманентно еректиралия си член, той развяваше флага на мъжествеността, но само за пред другите.

Вътрешно се чувстваше все така дребен, какъвто се помнеше.

Изви гръбнак и продължи да движи таза си. Боже… усещането беше невероятно. Всеки път му харесваше… стига неговата собствена ръка да вършеше нужното. Единствения път, когато го беше докоснала жена, ерекцията му се стопи по-бързо и от егото.

Така че всъщност той имаше своята антивиагра — друго същество.