Дж. Уорд - Свещена любов

Да, не беше както трябва и никой не знаеше това по-добре от него, имайки предвид колко време беше прекарал да я рисува през последните осем месеца.

Магьосника застина в деми плие 2 2 Позиция в балета, приклякване без отделяне на петите от пода. — Бел.ред. и отбеляза, че в цялата тази работа с перото и мастилото има нещо откачено. Да рисува бременната шелан на близнака си, моля ви се.

Само един перверзен мръсник би насочил вниманието си към жена, която вече е обвързана с брат му. Но ти все пак го правиш. Сигурно си много горд със себе си, приятел.

Магьосника, кой знае защо, винаги говореше с британски акцент.

Фюри всмукна още веднъж и наклони глава, за да провери дали промяна в гледната точка би помогнала. Не. Още не беше добре. Всъщност същото важеше и за косата. По някаква причина беше нарисувал дългата тъмна коса на Бела прибрана в кок, а няколко кичура падаха по страните й. Тя винаги я носеше разпусната.

Нямаше значение. Всякак изглеждаше повече от прекрасно. Останалата част от лицето й беше точно такова, каквото винаги го рисуваше — ясно подчертаните мигли и любящият й поглед, изразяващ топлота и преданост, насочен надясно.

Зейдист винаги сядаше вдясно от нея по време на хранене, така че ръката, с която се биеше, да остава свободна.

Фюри никога не я рисуваше с поглед, устремен към самия него. В което имаше логика. В реалния живот също не привличаше погледа й. Тя беше влюбена в близнака му и това нямаше да се промени въпреки целия му копнеж.

Портретът обхващаше косата, лицето и раменете. Никога не беше рисувал бременната й утроба. Бременните жени вампири никога не бяха изобразявани от шията надолу. Това също носеше лош късмет. И напомняше за най-големия му страх.

Смърт по време на раждане беше често явление.

Фюри прокара пръсти по лицето й, избягвайки носа, където тушът още съхнеше. Беше прелестна дори със сбъркано око, различна прическа и не толкова плътни устни, колкото бяха в действителност.

Тази беше готова. Време беше да започне друга.

Плъзна ръка надолу по листа и започна да рисува бръшлян при линията на рамото й. Първо листо, после стъбло… последваха още листа, извити и преплетени. Те покриха шията й, сгъстиха се около брадичката, плъзнаха се към устните й, разпростряха се по страните й.

Перото сновеше между хартията и мастилницата. Бръшлянът я обгърна изцяло. Уви се по линиите, нанесени от писеца, скривайки сърцето му и греха, който се спотайваше там.

Най-трудно му беше да покрие носа й. С него винаги се заемаше накрая, когато повече не можеше да го избягва и усещаше такова парене в дробовете си, сякаш самият той не можеше да диша.

Когато бръшлянът обгърна целия образ, Фюри смачка хартията и я запрати към месинговия кош за боклук в другия край на спалнята.

Кой месец беше… Август ли? Да, август. Което значеше, че… Оставаше й още цяла година от бременността, в случай че успееше да задържи плода. Както повечето жени от расата им, тя вече беше на легло заради опасността от преждевременно раждане.

Угаси цигарата си, посегна за нова и установи, че е изпушил и двете.

Протегна единствения си цял крак, махна от скута си малкия триножник и взе комплекта си за оцеляване — найлонов плик с червен дим, тънък пакет с хартийки и златна запалка. Нужни му бяха секунди да си приготви нова цигара и докато всмукваше от нея, провери запасите си.

По дяволите, бяха намалели. Сериозно намалели.

Вдигането на стоманените капаци от прозорците го успокои. Нощта беше паднала в цялото си мрачно великолепие. Идването й го освобождаваше от капана на къщата, обитавана от Братството… и му даваше възможност да се добере до дилъра си Ривендж.

Размърда десния си крак с липсващата долна част, взе протезата си, закрепи я под коляното и се изправи.

Беше пушил прекалено много и му се струваше, че трябва да си проправя път през въздуха към прозореца, който сякаш бе отдалечен на километри. Но беше приятно. Познатата мъгла го успокояваше. Чувството, че се рее, докато вървеше гол през стаята, му носеше утеха.

Градината сияеше, осветена от френските прозорци на библиотеката.

Точно такава трябва да бъде гледката от един заден прозорец, помисли си той. Всички цветя цъфтяха, дърветата бяха отрупани с круши и ябълки, алеите бяха чисти, чемширът — подрязан.

Не беше като онази, с която беше израснал. Нищо общо нямаше.

Точно под прозореца му чайните рози бяха отрупани с цвят. Пищните им чашки, обагрени във всички цветове на дъгата, се държаха гордо на бодливите стъбла.