Дж. Уорд - Свещена любов

Изкачи стълбите до мецанина и си запроправя път към мъжката тоалетна.

Имаше двама типа на писоарите и един до умивалниците, но Джон не срещна очите на никого от тях и тръгна към кабинките. Стигна чак до последната, тази за инвалиди, отвори вратата, но му стана зле, залитна назад и се напъха в предпоследната. Когато заключи вратата, стомахът му се завъртя с такава скорост, като че машина събираше пратки за незабавна експедиция по въздух.

Мамка му. Защо просто не беше използвал частните тоалетни във ВИП зоната? Защо му трябваше онези тримата отвън да слушат гръмки звуци като от отпушване на канал?

По дяволите… Лошо му се пишеше.

Обърна се да огледа тоалетната чиния. Беше черна като почти цялото обзавеждане в „Зироу Сам“, но той знаеше, че е чиста. Рив поддържаше заведението си чисто.

Е, ако не се смяташе проституцията. И наркотиците. И залозите.

Добре де, беше чисто от хигиенна гледна точка, не според Наказателния кодекс.

Джон облегна глава на металната врата и затвори очи и ето че истинската причина за пиенето му мигом изплува.

Кое беше мерилото за истински мъж? Как воюва? Колко коремни преси може да направи? Осъществената мъст?

А може би, като контролира чувствата си, когато целият свят изглежда нестабилен като къщичката на смеха? Или като обича някого със съзнанието, че той може да си отиде завинаги?

Дали пък не беше сексът?

Добре, беше голяма грешка да си затвори очите. Също и да започне да мисли. Той отлепи клепачи и се загледа в черния таван, осеян с лампички като звезди.

Кранът на умивалника бе спрян. Водата в двата писоара беше пусната. Вратата към клуба се отвори и затвори. Пак се отвори и пак се затвори.

През две кабинки се раздаде пъшкане. И още едно. После „Ааа“. Стъпки. Течаща вода. Налудничав смях. Още едно отваряне и затваряне на външната врата.

Сам. Беше сам. Само че нямаше да трае дълго, скоро щеше да влезе някой друг.

Джон погледна надолу към черната тоалетна чиния и изкомандва стомаха си да се задейства с програмата, та да му спести срама.

Явно не го чу. Или може би… да. Не? По дяволите.

Взираше се в тоалетната и чакаше рефлексът му за повдигане да се определи най-сетне, а после забрави стомаха си и си даде сметка къде се намира.

Той бе роден в кабинка на тоалетна. Дошъл бе на света в място, където хората повръщат след преливане… оставен да се оправя сам като новородено от майка, която никога не бе познавал, и баща, който никога не бе познавал него.

Ако Тор отново избягаше…

Джон се извъртя, но не можа да накара пръстите си да преместят резето, за да излезе. С нарастваща паника взе да опипва черния механизъм, докато накрая той щракна и се отвори. Изтича в общото помещение и се насочи към вратата, но не стигна до нея.

Над всеки от шестте медни умивалника имаше огледало в златна рамка.

Като пое дълбоко дъх, той избра най-близкото до вратата огледало, застана пред него и се срещна за пръв път с лицето си на трансформиран мъж.

Очите му си бяха същите… все така сини и със същата форма. Всичко останало му беше непознато — и рязко очертаната брадичка, и масивната шия, и широкото чело. Но очите му си бяха неговите.

Поне така предполагаше.

Кой съм аз , изрече само с устни.

Оголи зъби, наведе се напред и заразглежда кучешките.

— Не ми казвай, че не си ги виждал досега.

Той се извърна рязко. До вратата се беше изправила Хекс, като по този начин успешно бе изолирала и двама им вътре.

Носеше същото облекло както винаги, но той сякаш за пръв път я виждаше с тази впита тениска и кожените панталони.

— Видях те, че влезе тук с олюляване, и реших да проверя дали си добре.

Сивите й очи го гледаха от упор и той би се обзаложил, че никога от нищо не се отклоняваха. Жената имаше поглед като на статуя — директен и нетрепващ.

Като на невероятно секси статуя.

— Искам да правя секс с теб — изрече с устни той, без да го е грижа, че се излага.

— Това ли искаш?

Очевидно бе разчела думите по устните му. Ако ли не, бе разчела посланието на пениса, надигнат в готовност в джинсите му.

— Да, това.

— Има много жени в клуба.

— Ти си само една.

— Мисля, че с тях ще ти е по-добре.

— А аз мисля, че на теб ще ти е по-добре с мен.

Нямаше представа откъде идваше тази му самоувереност, но не искаше и да знае. Щеше да я използва, все едно дали бе самочувствие, дарено му от Бог, или просто чиста глупост.

— Това е факт, знам го.

Той целенасочено пъхна палци в колана на джинсите си и ги опъна. След като ерекцията му стана очевидна като еркер на къща, тя сведе очи надолу и той знаеше какво вижда. Беше съответстващо надарен за ръста си от два метра и петнайсет сантиметра. А в състояние на ерекция беше направо огромен.