Дж. Уорд - Свещена любов

Мъжът влезе в спалнята, която се откри, а Фюри се погледна. Нищо чудно, че всички околни го зяпаха така странно. Беше в бялата сатенена роба.

Рив се появи миг по-късно. Държеше в ръце чифт мокасини от крокодилска кожа с преплетена лента над езика.

Пусна обувките марка „Гучи“ пред Фюри.

— Обуй ги да не ходиш бос. А за другото, съжалявам, нямам имот под наем за теб.

Фюри пое дълбоко дъх.

— Добре. Благодаря…

— Можеш обаче да живееш безплатно в къщата ми в планините Адирондак. И то колкото време желаеш.

Фюри примигна.

— Мога да й…

— Ако ще кажеш, че можеш да ми плащаш, майната ти. Както казах, нямам имот под наем за теб. Трез ще те посрещне там и ще ти каже кодовете за алармата. Ще ме виждаш тъкмо преди зазоряване всеки първи вторник от месеца, но иначе къщата ще е изцяло на ваше разположение.

— Не знам какво да кажа.

— Може би някой ден ще ми се отплатиш с услуга. И нека не говорим повече за това.

— Давам ти честната си дума.

— А аз ти давам обувките си. Задръж ги и след като си върнеш твоите.

Фюри пъхна краката си в тях. Прилягаха му идеално.

— Ще ти ги донеса…

— Не. Приеми ги като сватбен подарък.

— Ами… благодаря ти.

— Няма защо. Знам, че харесваш „Гучи“…

— Не за обувките, макар че са великолепни. За онова… че ме изключи от списъка на купувачите. Знам, че Зи е говорил с теб.

Рив се усмихна.

— Значи си решил да ставаш чист, а?

— Правя всички усилия да се откажа.

— Ммм. — Аметистовите очи се присвиха. — Мисля, че ще успееш. Чета в очите ти онази решимост, която познавам от други. Били са ми редовни посетители тук, а в един момент по някаква причина решават да не стъпват повече в офиса ми. И край. Хубаво е да се види такова нещо.

— Да. Няма вече да ме зърнеш тук.

Телефонът на Рив иззвъня, той погледна кой го търси и се намръщи.

— Изчакай. Това може би ще те заинтересува. Действащият председател на Съвета на принцепсите е. — Когато заговори, в тона му бяха примесени нетърпение и скука. — Добре съм. А ти? Да. Да. Ужасно, да. Не, още съм в града, наречи го инат, ако щеш.

Рив се облегна на стола си и взе да си играе с ножа за отваряне на писма във форма на кинжал.

— Да. Аха. Ясно. Знам, че вакуумът в ръководството е… Моля? — Рив остави ножа за писма да падне върху попивателната преса. — Какво каза? О, да, така е. Ами Мариса? Ааа… Вярно. Не съм изненадан…

Фюри само можеше да се чуди що за бомба пуснаха отсреща.

След малко Рив се прокашля. После по лицето му бавно плъзна усмивка.

— Е, при положение че така го чувстваш… С удоволствие. Благодаря. — Той затвори и вдигна очи. — Познай кой е новият лийдайър на Съвета.

Челюстта на Фюри увисна.

— Не е възможно да си ти. Но как, по дяволите…

— Оказва се, че съм най-старият оцелял от рода си, а по правило жени не могат да заемат поста лийдайър . И тъй като съм единственият мъж в Съвета, познай кой ще дойде на вечеря. — Той се отпусна на кожения си стол. — Имат нужда от мен.

— Да му се не види!

— Да, ако живееш достатъчно дълго, можеш да видиш едва ли не всичко. Предай на шефа си, че ще е удоволствие да си сътруднича с него.

— Ще му предам. Непременно. И чуй, пак ти благодаря за това. За всичко. — Той отиде до вратата. — Ако някога ти потрябвам, само се обади.

Ривендж кимна веднъж.

— Ще се обадя, вампире. Гълтачите на грехове винаги си прибират отплатата.

Фюри се поусмихна.

— Общоприетият термин е симпат .

Напусна кабинета, съпровождан от тихия, малко зъл смях на Рив, наподобяващ ехо на далечна гръмотевица.

Фюри се материализира пред имението на Братството и пооправи дрехата си. С желанието си да направи добро впечатление, имаше чувството, че вече не живее под този покрив.

Но в това имаше логика — съзнанието му бе променило адреса си.

Усети неловко чувство когато се приближи до къщата, влезе в преддверието и позвъни на видеоекрана, както би сторил външен човек. Фриц изглеждаше също така изненадан, като отвори вратата.

— Господарю?

— Би ли съобщил на Рот, че съм тук и че искам да говоря с него?

— Разбира се. — Догенът се поклони и изтича бързо нагоре по главното стълбище.

Докато чакаше, Фюри огледа фоайето и се замисли за това, как брат му Дариъс бе построил къщата… преди колко ли години?

Рот се появи на стълбището с враждебно изражение на лицето.

— Здравей.

— Здравей — отвърна му Фюри и вдигна ръка. — Може ли да се кача при теб за малко?

— То се знае.

Фюри се заизкачва бавно. Колкото повече се приближаваше до стаята си, толкова повече кожата му настръхваше, защото нямаше как да не мисли за червения дим, който пушеше там. Част от него копнееше толкова силно поне за едно всмукване, че главата му се замая.