Дж. Уорд - Сбъдната любов

Троу се намръщи, сякаш обмисляше възможните усложнения.

— Но след двадесет и пет години ще разберем по един или друг начин, а и кралската двойка винаги е настоявала да има много малки.

Кор ги прекъсна сухо.

— Ако предположим, че ще сме на тази планета след двадесет и пет години. Ако нещата продължат в същия дух, сме изправени пред заличаване още преди това.

— Именно. — Адвокатът поклати глава по посока на Кор. — От практична гледна точка, може би човешката четвърт ще попречи на трансформацията да се случи — има подобни документирани инциденти, а съм убеден, че Хавърс може да даде още примери. Освен това, сред моето поколение се е настанил страх, че поколение с дори такава незначителна връзка с човешкия род, би предпочело човек за партньор, т. е. ще излезе и ще си потърси някой, несвързан с нашия вид. В този случай, може да се окаже, че имаме човек за кралица, а това е — мъжът поклати отвратено глава — напълно недопустимо.

— Значи имаме два проблема, — каза Кор и се отпусна назад в стола, който изскърца под тежестта му. — Правните прецеденти и социалните усложнения.

— Именно. — Адвокатът още веднъж поклати глава. — И вярвам, че социалните страхове може да бъдат правилно използвани, за да попълнят сивите петна в определени части от закона, отнасящи се за потомството на краля.

— Съгласен съм, — заяви Тру и затвори документите. — Въпросът е как да действаме.

Кор тъкмо отвори уста да отговори, когато през него мина странна вибрация, прекъсвайки мисловния му процес, а тялото му се превърна в камертон, разтърсен от невидима ръка.

— Искате ли да прегледате документацията? — попита го адвоката.

„Сякаш ще мога”, помисли си мрачно Кор. Именно — какво ли щеше да си помисли мъжът, ако знаеше, че този, който ще вземе решението в случая, е неграмотен.

— Уверен съм в истинсотта им. — Изправи се, мислейки, че може би едно протягане ще успокои онова, което му причиняваше болка. — И смятам, че инаформацията трябва да бъде споделена с членовете на Съвета.

— Имам достатъчно връзки, за да свикам всички принцепси .

Кор отиде до прозореца и погледна навън, оставяйки инстинктите си да бродят свободно. Дали бе някой член на Братството?

— Направете нужното, — каза той разсеяно, когато трептенето във вътрешностите му се засили, създавайки напрежение, което не можеше да пренебрегне…

Неговата Избраница. Неговата Избраница бе избягала от имението и сега приближаваше…

— Трябва да тръгвам, — каза той припряно и се отправи към вратата. — Троу, ти довърши тук.

Зад гърба му настъпи суматоха и двамата мъже разпалено започнаха да обсъждат нещо — на него не му пукаше. Като излезе навън, той разгледа земеделските земи наоколо…

И откри нейния сигнал. За един удар на сърцето изчезна, тялото и волята му бяха привлечени от жената, също като умиращ крадец, който мечтае за изкупление.

В центъра на града, в Желязната Маска, Куин отиде до бара и седна на един от покритите с кожа столове. Наоколо музиката гърмеше а горещият въздух бе изпълнен с мириса на пот и секс, което предизвика пристъп на клаустрофобия в него. А може би подтиснатото му настроение се дължеше на мислите му.

— Не съм те виждала отдавна. — Барманката, добре изглеждаща с бюст и половина, плъзна салфетката пред него. — Обикновеното?

— Двойно.

— Веднага.

Докато чакаше текилата Ерадура Селексион Сюпрема да пристигне, усещаше как хората в клуба го зяпат.

Да изляза? Като гей?

Чукаш мъже! Какво, по дяволите, мислиш, че означава!

Тръсна глава, усетил, че наистина ще му дойде добре малко почивка: мисълта, че игра ролята на щастлив заместител, се блъскаше в главата му, точно под повърхността на съзнанието му, откакто стана онази бъркотия миналата седмица. От една страна, свърши чудесна работа като лек за раните му…. за съжаление, победната серия очевидно стигна своя край. Текилата бе сервирана и той изпи едната чашка, после другата, и тогава разбра, че нямаше повече козове, които да изиграе — разсейването не действаше, а и припомнянето на стари случки се изтърка.

Странно — а може би не съвсем, — но се сети за брат си. Още не беше споделил с Лукас за бебето. Все още имаше усещането, че всичко виси на косъм — макар бременността да протичаше нормално и да се развиваше според очакванията, просто му се струваше, че брат му няма нужда от допълнително количество драма, с което да се справя в настоящия момент.

Определено не му беше споменал нищо и за сексуалня си живот и Блей. Доколкото знаеше, брат му все още беше девствен — или поне така беше разбрал Куин: глимерата налагаха много повече ограничения относно това, което могат да правят жените, преди да се обвържат, и със сигурност ако Лукас бе чукал някоя жена от време на време, то са се отнасяли със снизхождение към него, стига връзките му да не са били продължителни. Ала всички хранения на Лукас след трансформацията бяха в присъствието на свидетели, така че тогава не е имал възможност, а нощите му бяха претоварени с учене и зубрене и придружаване на млади девойки по разни светски събития. И там едва ли е имал шанс.