Дж. Уорд - Сбъдната любов

Човеци плюс алкохол, плюс желание да убива се равняваха на голяма бройка. А нито той, нито бизнеса му се нуждаеха от това.

Вътре отиде направо в офиса си и заряза смешния официален хелоуински костюм, свали модерното палто, както и копринената риза, и остана само по черния си потник и фините панталон.

Хекс не беше в офиса си, така че той помаха на момичетата, които се приготвяха за смяната си в съблекалнята, и се шмугна в тълпата. Клубът вече бе претъпкан с хора, всички от които носеха тъмни еластични дрехи и отработени изражения, разкриващи скука — и повечето от тях щяха да изгубят и двете с напредване на времето, когато черните им дробове се скапеха от химическите съединения на алкохола, който поглъщаха, и на дрогата, с която се друсаха.

— Здрасти, татенце, — някой подвикна зад него.

Обърна се и видя ниска, закръглена жена, която се взираше в него. С очи, очертани с толкова много черен молив, че по-добре да си беше сложила направо очила, и пристегнато бюстие, тя приличаше на съживен анимационен герой.

Време беше да си дремне.

— Аз съм бла-бла-бла. Често ли идваш тук? — Отпи от червената сламка в питието си. — Бла-бла-бла студентка в колеж бла-бла психология. Бла-бла-бла?

С ъгълчето на окото си забеляза как тълпата се раздели, сякаш се отместваха от пътя на нещо голямо като топка за разбиване.

Беше Куин. Изглеждаше също толкова мрачно, колкото се чувстваше Трез. Трез му кимна и боеца отвърна, като продължи да се придвижва към бара.

— Леле, познаваш ли го? — попита студентката. — Кой е той? Бла-бла тройка може би бла-бла?

Тя се изхили, все едно беше много, много лошо момиче, Трез извърна погледа си назад. Платото с „ордьоври”, които се предлагаха, далеч не беше апетитно по много причини.

— Бла-бла- блааахахаабалабла. — Смях. Поклащане на ханша. — Бла?

Трез усети смътно, че кима с глава, и после двамата се притаиха в един тъмен ъгъл. С всяка следваща крачка, още една част от него се изключваше, спираше да работи, изпадаше в хибернация. Но не можеше да се спре. Беше се превърнал в наркоман, който се надяваше следващата му доза да е също толкова добра като първата — и накрая да му донесе онова облекчение, за което копнееше отчаяно.

Макар да знаеше, че няма да се случи. Не тази вечер. Не с нея. Не и в този живот. Вероятно никога.

Ала понякога просто трябва да направиш нещо… или да полудееш.

— Кажи ми, че ме обичаш, — каза мацката и се притисна по-силно към тялото му. — Моооооооооляяяяяя те.

— Да, — каза той безжизнено. — Точно. Каквото искаш.

Все тая.

Кор преплете пръсти и сложи ръце върху лъскавия плот на масата. До него, Троу говореше с нисък глас; той, от друга страна, пазеше мълчание от момента, в който се бяха настанили в еднаквите кървавочервени фотьйли.

— Това със сигурност изглежда убедително. — Неговият войник прелисти още една страница от предложените документи. — Много убедително, наистина.

Кор погледна към техния домакин. Адвокатът на глимерата имаше фигура като листовка, толкова тънък, че Кор се зачуди дали като легне по гръб, се вижда от пода. Освен това говореше с изтощителна задълбоченост, прекалено дълги и претъпкани изречения, преливащи от сложни думи.

— Кажете ми, какво обхваща досието?

Кор отмести поглед към лавиците с книги. Бяха претъпкани с дебели томове с кожена подвързия, и той наистина вярваше, че мъжа е чел всеки един от тях. Може би дори по два пъти.

Адвокатът започна поредната добре обмислена и добре съчинена разходка през английския език.

— Не бих ви го предал, ако преди това не съм се уверил, че са положени всички усилия, да…

С други думи, Кор бе завладял съзнанието му.

— Онова, което не виждам тук, — Троу обърна още няколко страници, — е някакъв намек за противоположно мнение.

— Така е, защото не открих такова. Терминът „чистокръвен” се използва само в две ситуации — за наследство, когато става дума за поколението на даден мъж или жена, и когато трябва да се определи расовата идентичност. С течение на времето е имало незначителни външни намеси в генетичния материал, замърсявания от човеците — и въпреки това индивиди с далечна кръвна връзка с хомо сапиенс се считат за чистокръвни от закона, разбира се, при условие, че са преминали трансформацията си. Сега, не такъв е случая с директното потомство на човек и вампир. Те са истински нечистокръвни. И тези индивиди, дори и да оцелеят след промяната, исторически са третирани по различен начин от закона, с по-малко права и привилегии от останалите граждани. Тук идва притеснението — ако шелана на краля е нечистокръвна, има голяма вероятност всеки техен наследник от мъжки пол да не успее да премине през трансформацията.