Джордж Мартин - Игра на тронове

Тя кимна много спокойно, сякаш не бе чула отговора, и се обърна към последния от своите защитници.

— Сир Джора Мормон — каза тя. — Първият и най-великият от моите рицари, нямам брачен дар, който да ти дам, но ти се кълна, един ден ще получиш от ръцете ми дълъг меч, какъвто никой друг по света не е виждал, от дракон изкован и от валирианска стомана направен. И теб също бих помолила за клетва.

— Имате я, моя кралице — каза сир Джора, коленичи и положи меча си пред нозете й. — Кълна се да ви служа, да ви се покорявам и да умра за вас, ако потрябва.

— Каквото и да стане?

— Каквото и да стане.

— Ще държа на тази твоя клетва. Моля се да не съжалиш никога, че си я дал. — Дани го подкани да се изправи. Изпъна се на пръсти да стигне устните му, нежно целуна рицаря и каза: — Ти си първият от моята кралска гвардия.

Усещаше погледите на своя халазар, когато влезе в шатрата. Дотраките мърмореха и я поглеждаха накриво. Мислеха я за полудяла. Може би бяха прави. Скоро щеше да го разбере. „Погледна ли назад, загивам.“

Когато Ирри й помогна да влезе в бронзовия казан, водата се оказа непоносимо гореща, но Дани нито трепна, нито извика. Обичаше горещината. Тя я пречистваше. Джикуи беше сипала във водата от благовонията, които бе намерила на пазара във Вее Дотрак; парата се вдигаше, влажна и уханна. Дорея изми косата й и я реса дълго, докато се разплетат сплъстените възли. Ирри изтърка гърба й. Дани затвори очи и се остави мирисът и топлината да я обгърнат. Усещаше как топлината се просмуква през незарасналата плът между бедрата й. Потръпна, когато проникна в нея, и после болката й сякаш се стопи. И тя се понесе.

Когато се почувства съвсем пречистена, слугините й й помогнаха да излезе от банята. Ирри и Джикуи я подсушиха, докато Дорея вчесваше с четка косата й, докато тя не се посипа като река от течно сребро по гърба й. Намазаха я с цветни масла и канела, по малко на всяка китка, зад ушите, по връхчетата на натежалите й от мляко гърди. Последната капка беше мястото на насладата, между бедрата. Пръстът на Ирри бе лек и прохладен като любовна целувка, когато се плъзна между устните.

След това Дани ги отпрати, за да може да подготви хал Дрого за последната му езда към нощните земи. Грижливо изми тялото му, вчеса и помаза косата му, пръстите й за последен път полазиха през нея, усетиха тежестта й, спомни си как за първи път я докосна, в нощта на брачната им езда. Косата му никога не беше рязана. Колко мъже на този свят можеха да умрат, без косата им да е рязана? Зарови лицето си в нея и вдиша тежкия аромат на маслата. Миришеше й на трева и на топла пръст, миришеше на пушек и на мъжко семе, и на коне. Миришеше на Дрого. „Прости ми, слънце на живота ми. Прости ми за всичко, което направих, и за онова, което трябва да направя. Платих цената, звезда моя, но много висока беше, много висока…“

Дани сплете косата му и вдяна сребърните халки на мустаците му, и едно по едно окачи звънчетата по плитката. Толкова много звънчета, златни, сребърни, бронзови. Звънчета, за да чуват враговете му, когато идва, и да ги смазва страхът. Облече го в терлици от конски косъм и високи ботуши, закопча му на кръста колан, натежал от златни и сребърни медальони. На нашарените му от белези гърди му облече пъстрия елек, стария и избледнял, който Дрого си обичаше най-много. А за себе си избра широки панталони от пясъчна коприна, пантофи с връзки до средата на прасците и елек като на Дрого.

Слънцето вече гаснеше, когато ги повика да отнесат тялото му на кладата. Дотраките гледаха смълчани, докато Джого и Аго го изнасяха от шатрата. Дани тръгна след тях. Положиха го върху възглавници и коприни, с главата му към Майката на планините, далече на североизток.

— Масло — заповяда тя и те донесоха стомните и ги изляха върху кладата, за да подгизнат коприните и храстите, и вързопите със суха трева, чак докато маслото не потече под дървените трупи и въздухът не се изпълни с тежката миризма. — Донесете яйцата ми — заповяда Дани на слугините си. Нещо в гласа й ги накара да затичат.

Сир Джора я хвана за ръката.

— Моя кралице, Дрого няма да има нужда от драконови яйца в нощните земи. По-добре да ги продадем в Асшаи. Само с едно можем да купим кораб, който да ни върне до Свободните градове. Ако продадете и трите, ще сте богата жена до края на дните си.

— Не са ми дадени за продаване — каза му Дани.

Сама се изкачи на кладата, за да постави яйцата около своето слънце и звезди. Черното до сърцето му, под мишницата. Зеленото до главата му, загърнато с неговата плитка. Жълтозлатото — долу между краката му. Когато го целуна за последен път, Дани вкуси сладостта на маслото по устните му.