Брент Уийкс - Заслепяващият нож

След като го възбуди с възхитителна бързина, Марисия пропълзя върху него. Той посегна към гърдите ѝ, но тя сграбчи ръцете му и ги избута над главата му. Понякога гърдите на Марисия ставаха толкова чувствителни, че тя не обичаше Гавин дори да ги докосва. Щеше да му позволи, ако настоеше, разбира се — нали служеше за негово удоволствие, — но тази нощ Гавин не искаше да настоява. Не и след като тя беше толкова грижовна.

Тя стенеше тихо, докато се навеждаше над него малко по малко, и насладата от това почти заличи всякаква мисъл за Гавин, но той отвори очи. Марисия рядко стенеше. Стаята беше тъмна. Той, разбира се, можеше да промени това, но удоволствието заличаваше волята. Толкова дълго му беше липсвало.

Но когато тя най-сетне се намести напълно върху него, макар и без помощта на ръцете си, макар и без да вижда, той разбра, че не е Марисия. Докато излизаше от вцепенението си, това ставаше все по-очевидно. Познаваше тялото на Марисия, движенията ѝ, миризмата на възбудата ѝ и мириса на парфюма ѝ, и това не беше…

Този парфюм. Когато любовницата му започна да поклаща бедрата си ритмично, Гавин се замая от унеса на наслаждението и спомена.

Карис почти никога не използваше парфюм. Само веднъж в годината, и то когато не можеше да се измъкне от това. Слагаше си парфюм само на бала на лукслордовете. Този парфюм.

Милостиви Оролам! Точно така се беше вмъкнала в стаята му. Черногвардейците знаеха, че не трябваше да пускат никого вътре, но нямаше да спрат Карис. Особено след като Гавин беше казал на онези отвън, че… Оо!

Самата мисъл, че е Карис, напълно го разбуди, разпали го. Призрачната му любовница беше малко непохватна, сякаш всъщност не знаеше какво точно прави. Карис беше имала само двама любовници, доколкото той беше чул, и никой от двамата за много дълго. Не беше имала чак толкова практика. Все пак в повечето неща беше по-координирана от това.

Гавин пъхна ръцете си под мекотата на бедрата ѝ, за да я поведе. Карис! След шестнайсет…

Меки? Бедрата на Карис? Една жена можеше да е невероятно стегната и все пак да има малко мекота на бедрата си, разбира се, но…

Жената вече стенеше по-силно и стоновете ѝ почти заглушиха гласовете отвън в коридора. Гавин спря, но тя само се притисна в него още по-силно.

Вратата се отвори рязко и влезе жена с фенер в ръка.

— Стражеви капитан — възрази един от братята Грейлинг, — наистина мисля, че…

Фенерът освети Карис, застанала до леглото на Гавин. Същата светлина хвърли в сянка призрачната му любовница. Жената върху него обаче не спря да се движи — търкаше изкусително бедрата си в него в продължение на няколко дълги, съзнателни мига, макар ясно да беше усетила, че в стаята има други.

Карис натисна рязко лоста, който отваряше панелите на стените, и в стаята нахлу светлина.

За секунда Гавин не можеше да види нищо — светлината го заслепи. След това, щом очите му се приспособиха, младата жена върху него се очерта напълно: Ана Джорвис, ученичката от свръхвиолетовия клас. Ана, малката изкусителка, която вече се беше опитвала да се промъкне в леглото му.

— Нещо против? — попита Ана и се озърна през рамо. Не се беше засрамила от голотата си пред Карис и младите черногвардейци. Никакво притеснение от това, че я виждат насред полов акт. Дори беше горда. Предизвикателна. Надменна.

Но Гавин не мислеше за нея. Беше се вторачил в Карис, която беше пребледняла като мъртвец. Косата ѝ висеше над раменете, не просто отпусната, а грижливо сресана и накъдрена. Ружът на страните ѝ беше единственото, което оживяваше мъртвешката ѝ бледнина. Устните ѝ също бяха начервени. А Карис никога не си слагаше грим. Носеше фино наметало, което той не беше виждал никога, а там, където бе разтворено, докато ръката ѝ държеше фенера, се виждаше дантела.

Дантелена нощна риза? Карис? Посред нощ? В спалнята му? Беше се канила да…

— Казах: нещо против? Двамата с милорд сме заети — каза Ана. Хвана ръката му, както беше отпусната на бедрото ѝ, и я притисна до пълната си гърда. Гърдата, която не му беше позволила да докосне преди малко… за да не разбере коя е.

Карис хукна навън.

Гавин изруга, избута Ана от себе си и затича след Карис, като профуча между двамата стъписани Грейлинг.

— Карис!

Чу трясък на счупено стъкло и видя, че Карис е захвърлила фенера. Стъкленицата се беше разбила и маслото заливаше коридора. Гавин спря.

Горящият все още фитил се наклони бавно, бавно, и преди Гавин да е успял да притегли, коридорът пламна. Той изгаси буйните пламъци за секунди с големи завеси жълто. Когато най-сетне успя да премине през тях, Карис вече бе стигнала до асансьора. Той се наведе над асансьорната шахта, без да обръща внимание на пазещите я черногвардейци.