Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Не, не и не — каза Клитос Сини. — Виждам накъде клоните, лорд Призма.

Гавин повдигна вежда в смисъл „какво иска този тъпак?“

— Да, опитвам се да отслабя един бунт, преди да помете половината земи в Седемте сатрапии — отвърна той.

— Което е благородна цел и аз я споделям — каза Клитос. Озърна се към Андрос, но без очи Андрос не можеше да му покаже дискретно дали Клитос държи посоката, която той иска да държи. — Но дори да се е нарекъл крал, според мен това му дава твърде много престиж.

— Точно така се самонарече — подхвърли Джия Толвер нетърпеливо.

— Не трябва да му даваме това морално предимство. Той беше бунтовник и нищо повече — каза Клитос. В подчервеното определено беше по-топъл отпреди. Но Клитос винаги се изнервяше, когато говореше, дори и пред толкова малка група.

— Какво бихте предпочели тогава? — попита Гавин. — Незаконен крал или така наречен крал? Нелегитимен сатрап?

— Ясно е — заговори Сада Надвиолетова и почеса изприщената си от псориазис ръка, — че едно самообявяване за бунтовник би го лишило от легитимност, така че „нелегитимен сатрап“ би било точен дескриптор. — Явно с това искаше да подаде маслинова клонка на Клитос Сини.

Гавин обърна дланите си надолу към Клитос в знак, че отстъпва проблема на него, и каза:

— Много добре, можем да подкрепим това. Би ли желал да продиктуваш документа, Клитос?

Клитос мразеше публичното говорене. Като Синия цвят, той чувстваше, че трябва да подреди всички технически подробности съвсем точно още при първия опит — но никога не успяваше.

— Не, моля ви, заповядайте — каза Клитос уж в проява на учтивост.

Гавин се обърна към главния писар в залата.

— По повелята на Цветния спектър, с пълното одобрение на Призмата, благословен от сиянието на Оролам, и прочее.

Жената надраска няколко реда, като остави място да попълни официалните фрази.

— Трябва да ви кажа нещо — заговори Гавин на Спектъра, докато тя пишеше. — Разочарован съм, че нещо толкова просто не е направено, докато отсъствах. Разбира се, такова осъждане щеше да изглежда формално, но… Моля, прекъснете ме, ако имате предложения.

Все пак имаше дребнаво запъване над думата „война“. Гавин и Делара я защитаваха, но накрая беше задраскана в полза на осъждане за „упражняване на насилие над невинните народи на Седемте сатрапии“ и беше обвинен незаконният сатрап Гарадул, макар че думата „изменник“ също беше задраскана. Гавин направи недоволна гримаса все едно беше отстъпление, но не голямо. Беше кратък документ и той се постара да не преиграва с привидното отегчение.

Уловката беше в частта с „войната“. Нека да си мислят, че дискретно се насочва към обявяване на война по-късно по време на заседанието. „Никога не бързай с отиграването на ръката си.“

След като писарката приключи, Гавин подписа документа и го пусна около масата за подписи.

— Сега — продължи Гавин, без да изчака за подписите, тоест без да им придава някаква тежест. — Най-неотложният проблем. Причината, поради която сме тук. Бежанци и война. Факт е, че аз имам някакъв принос в този проблем. Ще говоря направо. Не успях да спра Гарадул и поради това Гаристън беше изгубен. Отидох да се бия — може би безразсъдно — без пълната тежест на Спектъра зад мен и загубих. Загубих и престиж и някои от хората, за които воювах, изгубиха вяра в Хромария. Очевидно първото не е проблем за това управително тяло, но второто е. Чувствам се отговорен за хората, които избягаха. Бих искал да видя, че този съвет ще положи някакви усилия да ги осигурим. Тъй че отново, първо лесните проблеми: бих искал да нахвърлим друго решение — че сатрапиите ни ще изпратят храна, облекло и продоволствие за хората, останали без дом.

Даде думата на Делара.

— И оръжие! — каза тя. — Тези бежанци ще се присъединят в борбата — поне някои от тях — срещу Цветния принц.

— Съгласен съм — каза Гавин. — Но бих предложил по-спорните въпроси да ги включим в отделна резолюция, така че да можем да постъпим разумно и хуманно в осигуряването на тези, които бяха нападнати от покойния Раск Гарадул, колкото е възможно по-скоро. Ще се съгласи ли Спектърът да разгледаме тези въпроси отделно?

— Нека да се съгласим с това, което е непосредствено очевидно за всички нас — каза Арис Подчервената. — Тези бежанци несъмнено гладуват. Можем да се съгласим, че трябва да им изпратим помощ. По-късно можем да обсъдим какъв точно дял от това бреме би трябвало да изпрати всеки от нас. — Аха, безсрамната тактика. Винаги безскрупулно практична, дори и в благотворителността си. Гавин харесваше това в нея.