Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Андрос презираше моленето, Гавин го знаеше. Можеше да направи това, което трябваше да направи, разбира се. Знаеше всички ритуали отзад напред и обратно и пред простолюдието бе способен да изрази нужната привидна искреност. Тук, между тези, които можеше да смята почти за равни, му беше малко по-трудно да скрие пренебрежението си. За него цялата религия представляваше измама, но измама, на която се крепеше цялата им власт. Оттам и изкуствените архаизми, поднесени толкова сериозно, че човек не можеше да е напълно сигурен дали е предан на вярата старец, или просто се подиграва на всички:

— Падаме пред теб по очи, о, Господи. Земните ни щения нека се попарят в зноя на твоя блясък, дързостта ни дано да повехне в светлината на твоята истина. Дари ни с яснота на мисълта, укроти смута ни, дай зряща острота на действията ни. Тъй те умоляваме ние окаяните. Нека нашите млади отстъпят пред старите и нека нашите стари отстъпят пред гроба. Нека нашите усилия процъфтят във взора ти, с мир и истина, и в дълго страдание.

Лукав стар кучи син.

— Тъй да бъде — завърши Андрос.

Всички направиха знака на четворката и тройката и казаха:

— Дано да бъде.

Бялата изглеждаше вбесена. Но съкрушителната тежест на погледа ѝ нямаше никакъв ефект върху един слепец.

— Гавин — каза тя. — Ти водиш заседанието.

Всъщност питаше Андрос: „Искаш да сееш вятър ли?“

Омразата и презрението на баща му към Бялата я беше докарало до ръба. Воденето на заседанието беше огромно предимство, достатъчно, за да даде на Гавин шанс за равностойна борба. Той си пое дъх.

— Явно някои неща са се променили, докато ме нямаше. — Погледна съсредоточено Тизис Зелената. — За всички нас.

— Аз бях справедливо посочена за този съвет… — възрази Тизис настръхнала.

— Тизис! — сряза я Бялата. — Гавин председателства. Всички Цветове ще бъдат признати поред и изслушани, но има правила и прекъсвания няма да се търпят.

— Както несъмнено сте наясно — почна Гавин все едно, че прекъсването и контрапрекъсването не се бяха случили, — когато за последен път се срещнах с вас… тоест с онези от вас, които присъстваха тогава, а онези, които не присъстваха, несъмнено са прочели протокола от онова заседание относно изпълнението на техните задължения… — Тоест: „Ако не знаеш за какво говоря, значи си мързелива и неподходяща за работата си, Тизис.“ Гавин не се съмняваше, че баща му е наизустил протокола от последното заседание. Беше наследил паметта си от своя баща в края на краищата. Продължи: — Когато се срещнах с вас последния път, ви предупредих, че младият крал Гарадул е въстанал и че несъмнено ще заграби Гаристън. Призовах да предотвратим войната, макар и по начин, който се оказа твърде болезнен, за да го допусне този съвет. Съветът обаче отхвърли предложението ми и наистина последва война.

Клитос вдигна показалец в молба за разрешение да говори. Гавин протегна длани навън и надолу, сякаш за да заглади проблема.

— Не идвам, за да подновяваме стари спорове, и разбирам, че имаше чудесни основания да сте скептични за онова, което възнамеряваше крал Гарадул и какво беше в състояние да направи. Нямам намерение да обсъждаме миналото. — „Освен за да ви напомня на всички, че бях прав.“ — Само да резюмирам за онези, които може да не са забелязали нюансите на протокола. — Погледна Тизис все едно последният му коментар бе отправен към нея и тя се изчерви.

Всъщност резюмето му беше за всички останали и наблягаше на предишното заседание умишлено. „Този, който контролира миналото“, и прочее. Гавин можеше да прави всичко това с мозъка си, предавайки контрола на кораба на първия си помощник-капитан. Мислеше трескаво. „Оролам, Луна!“ След целия труд, който беше вложил, за да я привлече.

Андрос Гайл облиза устни. Ако не друго, изглеждаше извратено горд със сина си.

Което не означаваше, че няма да дръпне чергата изпод краката му при първата удала му се възможност.

За миг Гавин се зачуди. Ами ако Луна Зелената наистина беше убита, но не от Ордена? Ако го бе направил баща му?

Не, това не беше в стила на Андрос Гайл. Той щеше да я подкупи или да я изнуди, но не и да я убие. От друга страна, щеше да е изключително, ако Андрос Гайл имаше план как да замени всеки един от тях в случай, че разкъсат халото си или се предадат. Андрос щеше да е готов. Това не означаваше, че ще разполага с идеалния кандидат всеки път, а само, че ще може да направлява избора. Може би точно затова Тизис не беше напълно негова.