Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Янус Бориг ли? Откъде знаеш за нея? — попита Андрос Гайл.

— Тя ми даде черните карти, с които те победих!

— Смяташ, че бих убил демиург заради игра на карти? Къде беше тя? Тук ли беше? На Ясписите?

— Недей да ме лъжеш! Знаеш, че беше тук. Беше заповядал да ме следят навсякъде, където ходя.

— Нима? Всяко лошо нещо, което става на света, е мое дело, така ли? В колко прост свят живеем — каза Андрос Гайл. — Убили са я? Сигурен си в това, така ли?

Кип изведнъж осъзна, че е на ръба да направи огромна грешка. Каквото и да кажеше, щеше да даде на Андрос Гайл информация. Дори с идването си тук го правеше.

— Защо трябва да повярвам, че не си я убил ти? — каза Кип.

— Защото тя ми направи две големи услуги преди много години — отвърна Андрос. — Бяхме приятели известно време. Тя се сприятеляваше с различни хора, използваше ги за изкуството си и после изчезваше. Вероятно е използвала и теб.

Не, не беше правила това! Не и на Кип. Лъжи!

— Какви услуги?

— Правеше нови карти на Деветимата крале. Не ти ли е… Не, разбира се, че не би го казала на едно дете. Първо направи моята карта.

— И?

— Никога не си виждал истинските карти, нали? Картите позволяват на един притеглящ да преживее спомените на тези, които изобразяват… но само до момента, в който картите са нарисувани. Янус Бориг ме зачете като достатъчно важна личност, за да заслужавам карта, и го направи, без да ме заплаши с нищо. Най-много някой враг да научи за мислите и намеренията ми отпреди, колко, двайсет и осем години? Аз съм единствената жива важна личност, за която тези нови карти не са заплаха.

Това означаваше, че би искал Янус Бориг да довърши колкото може повече от другите си карти. Разбира се, щеше да е готов да направи всичко, за да се сдобие с крайния ѝ продукт, но нямаше да я убие преди да е довършила картите.

— А втората услуга, която ти е направила? — попита Кип. Но беше изчерпан, вече беше победен.

— Ти ми кажи какво се е случило и аз ще ти кажа.

Кип се отпусна и Гринуди го освободи.

— Снощи отидох в дома ѝ…

— Къде?

— На Големи Яспис.

— Къде?

Кип му каза.

— Когато стигнах там, къщата гореше. Съседите се опитваха да изгасят пожара. Мислеха, че е от мълния, но я намериха на няколко пресечки от къщата, без наметало и намушкана. Едва успях да я позная. — При това положение дори Янус Бориг да беше изнесла нещо от къщата си, нямаше как да се разбере кой я е намерил пръв и кой може да е откраднал каквото е носела.

— Видя ли някой подозрителен? — попита Андрос.

— Знаеш ли какво? — отвърна Кип. — Хайде стига. Няма да се пазаря с теб. Ти си по-добър в тази игра. Не съм длъжен да играя.

Притегли свръхвиолетова факла и видя Самит зад Гринуди — върхът на ножа ѝ бе опрян в тила му. В пълния мрак. Наистина беше добра.

— Тя ми даде моята карта, Кип — каза Андрос Гайл. — Така че можах да видя какво точно има в нея. Можеше да прави копия, разбира се, но те винаги бяха по-слаби. Тя се боеше от мен. Знам го. Но нямах никаква причина да я нараня.

А Андрос Гайл не вършеше никога нищо без причина.

Тап. Свръхвиолетово — синьо. Тап. Зелено. Тап. Жълто. Тап. Червено, подчервено.

Младият черногвардеец се отдръпва от ръба на пропастта. Миризмата на горящи къщи, горящи животни и горяща човешка плът лъха нагоре от долината.

— Мога да скоча, командире — казва той. Мършав, дългокрак, с вечно разрошена коса, Чаровника е младежът, който се надявам да ме наследи като командир един ден. Стига тази мисия да не го убие. Момчето казва: — Ще ни отнеме двайсет минути, ако слезем по пътеката.

Обикновено съм решителен, но сега се колебая.

— Не е регенеративно, сър.

— Но е адски рисковано близо.

— Да, сър.

Чаровника е открил, че ако промуши върхове зелен луксин под капачките на коленете си, може да задържи луксина отворен, течен. Това само по себе си не е някакво велико откритие, разбира се. Докато докосва кръв, луксинът може да бъде задържан отворен. Но външен, запечатан луксин с пряк контрол? Опасно близо е до онова, което правят бесовете.

Като задържа печатите в коленете си, Чаровника може да тича така, че да не затрудняват движението му, но при падане може да затвори сплита. Твърдата еластичност на зеления луксин ще го опази да не си счупи краката. Също така, изглежда, вкараният в коленете му луксин реагира по-бързо, автоматично се отваря и затваря за онова, което тялото знае, че му трябва.