Стивен Бакстер - Слънчева буря

Междувременно през 70-те години на XX в. роденият в Германия американски космически инженер Крафт Ерикс задълбочено проучи приложението на така наречената „космическа светлинна технология“ (вж. Acta Astronautica 6, с. 1515,1979). В контекста на предотвратяването на глобалното затопляне идеята за употребата на космически огледала за отразяване на светлина от свръхнагрятата Земя беше възкресена от американски енергетици през 2002 г. (вж. Science 298, с. 981).

Разработено е обаче много по-амбициозно приложение на космическата светлинна технология. Космическата светлина досега е най-големият енергиен източник в слънчевата система — и е безплатна, за каквото и да я използваме. Можем да предотвратим следващата ледникова епоха, можем да заслоним Венера, за да я направим обитаема, можем да затоплим Марс — за това как се плава с космическа светлина вж. „Слънчевият вятър“ на А. Кларк.

„Аврора“ (глава 9) е амбициозна нова програма за космически проучвания на Европейската космическа агенция. Програмата в общи линии е подобна на новите насоки на НАСА в проучването на космоса, обявени от президента Буш през януари 2004 г. Ако програмите се осъществяват според плановете, има голяма вероятност да се развиват съвместно — и това да доведе до предвидения в тази книга човешки полет на Марс през 30-те години на XXI в.

Идеята за ускорителя на маса, електромагнитно изстрелващо устройство на Луната (глава 19), е публикувана от Кларк в статията му в Journal of the British Interplanetary Society (ноември 1950).

Британските инженери имат горда традиция на осъществими проекти за космоплани (глава 23) — вж. напр. новата статия за „Скайлон“ на Ричард Варвил и Алан Бонд в Journal of the British Interplanetary Society (януари 2004).

Разработването на нови материали очевидно прави все по-реално създаването на „космически асансьор“ (глава 50; вж. „Фонтаните на рая“, 1979). Вж. „Космическият асансьор“ от Брадли Едуардс, 2002.

И на 20 април 2042 г. над Западния Пасифик наистина ще има пълно слънчево затъмнение. Вж. точните предвиждания в уебсайта на космическия център „Годард“ на НАСА.

Признателни сме на проф. Йоджи Кондо (също известен като Ерик Котани) за великодушните му съвети върху някои технически аспекти.

сър Артър Кларк

Стивън Бакстър

ноември 2004 г.

Фирмено име на полуфабрикати, базирани на микропротеини. — Б.пр.

Екраниращо електромагнитно устройство. — Б.пр.

Джон Фламстийд (1646–1719) — първият кралски астроном. — Б.пр.

Село в Белгия, място на битка през Първата световна война. — Б.пр.

Джон Дезмънд Върнал (1901–1971) — английски физик и общественик. — Б.пр.

Херман Оберт (1894–1989) — немски учен. — Б.пр.

От „тайкон“ — космос (кит.). — Б.пр.

Минималната скорост, необходима на дадено тяло да излезе от гравитационното поле на планета, звезда и т.н. — Б.пр.

Огюстен Жан Френел (1788–1822) — френски физик. — Б.пр.

Будика (Боадицея) — келтска царица. През 61–63 г. сл.Хр. предвожда бунт срещу Рим. — Б.пр.

Високомерие, дързост (гр.). — Б.пр.

Сър Марк Айзъмбард Брунел (1769–1849), сър Барнс Невил Уолис (1887–1979) — британски инженери. — Б.пр.

Химнът на ВМФ на САЩ. — Б.пр.

Бер (Биологичен еквивалент на рентген) — единица за облъчване. — Б.пр.

Сър Кристофър Рен (1632–1723) — английски архитект. — Б.пр.

Джеймс А. Ван Алън (р. 1914) — американски астрофизик. — Б. пр.

Павел Алексеевич Черенков (1904–1990) — руски физик, лауреат на Нобелова награда. — Б.пр.